Jul 7, 2011, 12:27 AM

Някъде далеч, на запад... 

  Prose » Narratives
864 0 0
8 мин reading
Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска жега витае лепкаво безделие. Масата, край която седим, е единствената в заведението. Стои си самотно на малката площадка, без покривка и без препоръчителния хигиенен вид.
Над главите ни нескопосано изрисувана табела, скрита в прашните листа на розов храст, указва името на мизерното заведение – “При Буцата!”. Тук удивителната е важна, както важен е и собственикът – дебел до разплутост младок с късо остригана глава. Имаше вид на бандит в разцвета на силите, фалшиво копие на подобни, пръкнали се в самата зора на милата ни демокрация.
Тревата до заведението е прилежно окосена, с раздрънканата бензинова косачка на градската община. Прилича на райграс, ама само прилича, защото тънките стъбла на ве ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мерлин All rights reserved.

Random works
: ??:??