written-springs (А.Д.)
94 935
Apr 14, 2021, 12:12 PM

Някъде там и залезите... 

  Prose » Others
653 4 3
1 мин reading

         Пропуснах хиляди залези. Загубен между паралела и реалността. Между примамливия сън, в който усещах косите й около лицето си, и стотиците километри, които ни деляха. Между „тук и сега“ и „никога повече, защото...“. Между мечтаното и заслуженото, между пътя и пропастта.

      А тя спеше до избраното, а вреченото може би отдавна беше вече спомен, чието съдържание подсилваше достойна лъжа. Но продължаваше да носи усмивката си, наред с хорските нагласи и очаквания, че „там“ всичко е наред, цветно е и е богато. На споделеност. Като в началото – тръпнеш, мислиш, а дори и разкрасяваш. Подхранваш илюзиите си с наивност. А натам... разбираш, че цветовете отсреща са бледи и студени, също като зимата...

         И пропускам залезите. Дотолкова отричащ, че се вълнувам. Дотолкова убеден, че съм някъде, но не и „там“. Толкова изгубил посоката на емоциите си към нея.

Толкова там.
Че всъщност никъде...

© А.Д. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??