written-springs
90 results
Истина е, че доверието се гради с огромна доза търпение, вслушване в отсрещната страна и време, за което няма точен интервал. И ако то се натрупва постепенно у другия, то обратното не важи. Губи се за част от секундата. Губи се точно тогава, когато си на върха на щастието си. Когато не очакваш. Кога ...
  96 
Нямаше тъмни участъци в бара. Нямаше и такива, които се наричаха осветени. Всичко беше на показ. Плуваше в разврат и сладникави женски парфюми, които съзнанието ти нямаше как да обърка дори да ги усетеше навън. За да бъдеш там, на мястото на тези момичета, първо трябва да носиш на огромно количество ...
  235 
Понякога болката буди съмнения. Подсказва за натрупани тишини. Примиреност. Слаб характер. Губене на посока. Куп компромиси. Избутани назад планове и желания. И все по-често, разговаряйки с обвързани жени, чувах едни и същи напиращи крясъци от гърдите им. Търпимостта. Странното подчинение, на което ...
  203 
Обичам да се губя в града. Както и да отглеждам болките си по самотните му кътчета, пълни със спомени. Напоследък погледът ми е отражение на вътрешните ми чувства и борби, точно затова предпочитам да се сливам с тълпата, а не да пречупвам себе си за някого. Да, отблясъците ми заслепяват. Понякога до ...
  200 
Не беше добра идея да се срещам със синеоката дама и то точно след стриптийз бара. Всичките ми сетива бяха повече от обострени, а мислите ми се надбягваха, подобно на слънчеви лъчи. Не знам защо все още се виждахме, може би, за да се надлъгваме, че животът ни е сладък и върви изцяло под наш контрол. ...
  319 
Душите имат смелостта да подаряват същността си на друг човек. Да се обричат на нещо, което замаскира първото им впечатление и ги убеждава, че образът отсреща е всичко онова, шепнато в мечтите. Хората сме способни да загърбим себе си, преследвайки нечии други представи и очаквания за това кои сме и ...
  252 
Утрото може да носи цяла палитра нюанси. Още толкова емоции. Горчивина – като от последните дръпки цигара. Тишина – от онези, които оглушават най-шумните души. И избори – понякога толкова много, че не успяваме да видим нито един.
Започвам деня с черно кафе. Бесен съм на себе си. Дори не искам да му ...
  202 
Обикновено морските души са белязани с тежки съдби. Често синьото посича корените ни или пък всеки прилив увенчава семействата ни с допълнителна разруха. Живеем като в паралел. На някакви и никакви обстоятелства. Често крещим срещу морето, разсипвайки по горещия пясък последните си ноти глас. Не зна ...
  219 
Винаги съм си мислил, че не мога да обикна сините очи. До момента, в който тя се появи... Притежаваше онова синьо, в чиито дълбини танцуваха привлекателни неизвестни. А от стихийните й води ухаеше на толкова много лъжи, че всеки би завидял на страданията ми. Или пък би искал да ме убие...
Срещахме с ...
  235 
Изградих наново къщата си на морето.
В мислите.
И поканих любовта.
Години наред обикалям с тамян. Смъртта посичаше корените ми, нямах възможност да ги опозная. Започна с баба ми... продължи с дядо ми по бащина линия. Редуваше на принципа жена-мъж. Ставаше все по-страшно, когато реши да прибира не са ...
  270 
Щастливец съм. Защото живея на морето. Не мисля, че нещо или някой може да ме отдели от него. Самата мисъл, че е на две преки от дома ми, ми създава усещане за спокойствие и достижима романтика на минутки път.
Само един единствен път съм опитвал да подаря морето на човек. И то на морски такъв. Казва ...
  377 
Някъде там е заложена смелостта ми, с която слагам ръката си над огъня. Смелостта, с която разказвам собствения си живот, допускам в него. Не се страхувам да показвам какво не е завършено по дома ми и какво се нуждае от замяна. Някъде там... в най-смелите ми мечти соча изгрева на отреденото ми, а то ...
  253 
Обичам кафето си с мляко. Не добавям захар от години. Отдавна подсладителят ми е морето. Там, където можеш да се сблъскаш с първичността ми и всичко онова, което усещаш, но не виждаш. Почти замених писането с цигари. Пуша рядко, когато говоря, но оставих белия лист.
Не знаех какво точно искам да каж ...
  282 
Смееш ли да питаш?
Къде се губиш, страннико...
Затвори вратите си и дори не се обади...
Мълчи ми се. Не от 7 месеца, а от много повече. В стремежа да съм „там“ и да бъда най-добрата версия на себе си. Дотолкова правещ компромиси, загубвайки очертанията на образа си. Дотолкова даващ, удрящ се в стени ...
  464 
Пресича многословието през три недели. А езикът пада гръмко на земята сдъвкан и подут. Позачуди се собственикът и без да иска, може и нарочно, го потъпква, а онзи величествено продължава, като окрилен, да вирее сред бактерии и други. Оглежда се, сам е и пелтечи за внимание от пъстрите цветя, надявай ...
  427  10 
Събуждам се. Протягащ ръце по пълнолунието. Тъмните сенки на очакванията ми хвърлят тъма в погледа ми. Нещо и някак ме кара да играя на сляпо. Винаги съм си падал по неизвестното, но съм цакал края със скрит коз. Оставям съдбата да се подсмихва. Театърът е тих, светлината – приглушена.
Опитвам се да ...
  585  14 
Пропускай думите ми. Аз съм щастлив в лудостта си!
Ще ме галиш със слова. Ще се интересуваш от мен. Ще ме търсиш. Ще ме ухажваш, ще ми правиш услуга. Ще ме караш да се чувствам Господар.
Тичай... преди да е станало късно. Докато съм още нова тръпка в живота ти. Докато не обсебя свободното ти време. ...
  343 
Горещи оранжеви залези и летен бриз. Отдалеч нагарча морска сол. Късни нощи, разнасящи аромата на сладникави портокали. Атмосферата – унасяща в желания, предразполагаща за още. Решила си да целуваш по онзи нежен, но настоятелен женски начин. Да докосваш като перо. Да намигваш бавно, наслаждавайки се ...
  335 
Наднича изгревът. Обикаляш секундите по чашата кафе. На девет преки съм – резюмирам, та да ти покажа нюансите в половин цигара. Викаш събитията на деня. Трите карти на ежедневието. Разлети чаши и рицар без броня. Пречупени и тъжни рози. А смея ли да я опиша? Ти вече я позна. Такава хубава, рееща се ...
  348 
Връщам се. В онази вечер, когато тишината почти те буди. А ти едва улавяш нишките на монолозите си. Почти забравяш къде си и какво се случва. А утрото е близко, само на три часа път... тъкмо ще измислиш как да разплетеш и да си тръгнеш...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти тре ...
  266 
Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...
  272 
Пропуснах хиляди залези. Загубен между паралела и реалността. Между примамливия сън, в който усещах косите й около лицето си, и стотиците километри, които ни деляха. Между „тук и сега“ и „никога повече, защото...“. Между мечтаното и заслуженото, между пътя и пропастта.
А тя спеше до избраното, а вре ...
  318 
Припомни ми как се обича. Как топло се прегръща...
Градът плуваше в нощни светлини. Настроението на вечерта придърпваше развълнувани клаксони. Долу вибрациите на различните говорими езици отекваха в романтичните души, а аз допушвах една карамелена пурета и канех в съзнанието си онова специално присъ ...
  595 
Есента е носталгията по приключението.
Духът на лятото, поддържащия паралел на съзнанието.
Избавлението...
И в тази промяната Онзи реши да разбута прахта на отсъствието ми, заради чието присъствие копнееха и копнеят хиляди вени. Кръвта им бушуваше през летния сезон. А тишината ми чак пропукваше стен ...
  473 
Разстилащ се нощен танц в мислите ми...
Така горещ и предразполагащ...
Блуждае пейзажът отзад. Леко засрамено е и морето. Гребените са притихнали, птиците са по-кротки от всякога. А очите ти, вперени в мен – отдават ми вниманието си, а крайчетата им отново ми се усмихват нежно.
Нежно е и цялото ми л ...
  561 
Липсваш ми...
Думи, разстилащи чувствата и намеренията ми към теб. Израз, пътуващ чак от сърцето ми, за да стигне до твоето. Емоция, потребност... толкова силна, понякога жалка.
Никой не може да отрече колко тежка е самотата и какви прояви на човешкото съзнание управлява, сякаш е господарка. Самотат ...
  934 
– ... поискай го истински! – завърши изречението си Гласа.
Прозвучи ми като края на надбягването със собственото Аз. Изгубих борбата със себе си. Със Съдбата. Изплаках очите си, за да срещна онзи цвят, който виждах в съзнанието си. Беше като оттенък на пламъче от свещ в тъмна стая, пропукваща музата ...
  834 
Ще се настаня някъде до теб. В леглото, което е попивало историите за мен. Ще те прегърна нежно. Страстно. Ще заровя лице в косите ти. Ще си моят нежен стон, пропътувал километри. Отдъхващ си до теб. Близо до сърцето ти.
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...
  591 
Плаж, море и пясък. Тихи нощи. Ниски вълни.
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...
  660 
Много е странно това чувство. От онези – странно хубавите. Усещаш, че само след секунди животът ти ще се промени. Летиш, а нещото все още не се е случило. Всичко се крие в емоцията. В това, което се е зародило в самия теб, преди още да е посято.
Приличаш ми на пролетна буря. Закъснял дъжд. Късна неж ...
  531 
Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...
  770 
Трима. За триъгълник. А по средата огън.
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подти ...
  624 
Последните стенещи желания бяха оставили само следите от резултата си. Две голи тела. Унесени в сладките тръпки на оргазма. Всяко в собственото си изживяване от върха на удоволствието. И двамата не отстъпваха. Измъчваха се, сякаш си отмъщаваха за нещо. Тя беше дива, ненаситна. Искаше още и още. Свър ...
  994  14 
Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ...
  440 
Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...
  951 
Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ...
  1094  11 
Нощта беше тиха. Горещият душ беше потулил последните му тръпки от секса. Дръпна завесите и продължи да закопчава копчетата на ризата си. Видя пълната луна. Хлад от нежна танцьорка заигра по шията и гърдите му. Усети пръстите й около своите. Вдиша от свежия въздух. За миг затвори очи и се отдаде на ...
  807 
Едни го мразеха, а други обожаваха. Наричаха го „Изгоненият белетрист“ не защото не продължаваше да твори, а защото текстовете му предизвикваха смут и дълги дискусии, чиито въпроси всеки умишлено избягваше. Често писателите се нападаха в коментарното му поле. Разменяха си силни думи. Повечето недоум ...
  607  10 
Каква хубава жена!
Лебедова стъпка.
Тишина...
Летяща нежност. Пухкава топлина. Обич моя... Истинска жена!
Благодаря, че те има! ...
  450 
Юни е мъжкият месец. Месецът на близнаците. Двете души. Заключени в съмненията си. Потопени в задвижващото се общо. Подарен хаос. Очаквания. Тишина. Буря. Няколко въпроса. Къс отговор. Датата на двете двойки. Образуващи едно число. Отражението на лявата и дясната страна. Различията. Обединени в повъ ...
  561 
Random works
: ??:??