12.07.2009 ... Мястото е безумно и времето - също като нас, почти обезумели от търсене, чакане, Вглеждане, Оглеждане, мислене, пътуване, Живеене...
И люляковото не вдъхновява, когато си изтръгнал способността да го усещаш.. Безцелно се опитвам да проследя хаотичната мисъл на нещото, дето от вчера е нищо...
Та, отново се налага да стискаш, преди да си спомниш накъде всъщност се беше запътил... смисълът е еротичен, царството на пияндетата се сдоби с нов потребител... Наздраве, Вуйчо Ваньо! ”Думи, думи... останалото е”, самота, каквото и да правиш, където и да се луташ, както и да го въртиш, именно самотата е изконното ти усещане за свобода. Мислех да поразсъждавам /еейййй, едва я измислих тази дума/ върху образа в огледалото, но Той /образът/, без да му мисли, бе заличил думите чрез връзка за врат J... (smoke)… ще се преселва в отвъдното...
А бе, щом Кастанеда е успял цял живот да следва пътища със сърца, трябва да може някой да го повтори, та... да си дойдем на тезата... мисля буквено да проследим опита на една Кастанедена повтарачка или как Малкото обърка „блюдата на везните” и постави навика при любовта. Ейййй, Навикът е голяма работа, особено, ако си свикнал да спиш по без гащи, а желанието да промениш хода на времето те Богопоставя и всичко това, защото ракийката на свекъра разтърсва мозъка и те кара да вярваш, че можеш да твориш сам бъдещето си. А то, милото бъдеще – от абстракно, по-абстрактно... днес синоптичните мозъчни клетки предвещават - масирана атака на северния бриз - утре, разбира се, е изненадваща купеста слънчевост....
... Да не бягам от изложението, все пак има дълго да напрягам мисълта, на кой граматически род да се спра, така като се поогледам Аз-ът е много, но и втори род единствено число присъства, само поради желанието да не съм сама, предпочитам да чета разказ за теб, който не знаеш още, че животът е нищо по-различно от везна и, когато причиняваш някому болка, тя се връща и всичко , което можеш да направиш, е да се подготвиш предварително за нея...
Много ми се иска да оправдая ситуацията с куп доводи за генетичната предразположеност на индивида да търси и изпитва любов, можем да минем и през физическата му предопределеност да създава живот... Но не мога да намеря обяснение за безпределната вяра в непознатото и убедеността, че то винаги е по-вълнуващо от добре познатото... Вълнуващото – в случая е свързано с непреодолима вълна от случващи се чувства... вдъхновяващи... точно това е моментът, в който придобиваш смелост да изречеш всички онези неща, които тайно си се надявал да ти се случат, но от липса на смисъл си ги затворил на оново място в сърцето, където раните никога не зарастват... Толкова е прозаично... Тя отново дойде и аз успешно я отминах... Да, няма как да изненадам света, но ако мога да изненадам себе си, собствената си Вселена - това също няма да е безпредметно. Лесно е да повтаряш илюзиите и колко трудно да се сбогуваш с тях....
Ето това е непреодолимото - вдъхновението да надминеш себе си - там, където смисълът е бил изчерпан... там, където подчинението е свободно право на тези, които са родени да следват и невъзможно постижение за другите, които творят пътечките...
Нека не се заблуждаваме - на овцата й е внедрено усещането за господаря, за този, който ще я подслони на топло преди бурята, за този, дето ще я храни, гали, опитоми и преведе в отвъдното, когато вече не му е нужна... Тук стигаме до същността на разсъжденията, а именно – движещата сила на живота, според някой, може да е Любовта, но Страхът е този, който те кара да спринтираш, когато усетиш сбъдването му и какво можех да направя по-различно от това да избягам, щом усетих изключителната обсебваща власт над себе си от някой, когото не познавах...
„Светът е за смелите”, останалите може само да се надяваме, че То - щастието, поне от време на време, ще идва - все пак не е необходимо да е винаги тук, но е важно да приижда понякога, за да поддържа илюзията, че живеем...
Трудно е да изискваме от човек да бъде повече, отколкото може да си представи, или накратко, за да не допускаме да бъдем безпредметно наранявани е добре да се научим да не изискваме...да не мечтаем, когато познаваме себе си достатъчно, за да можем да заключим, че всяка мечта е пагубно не реалистична...или да мечтаем премерено /опъвате един линеал и там където свършва - теглите чертата, нищо че е все преди сватбата/. Явно се налага да цензурираме момента със себеотдаването и този със сливането... изобщо най-добре е да кастрираме въжделенията.
А бе, направо да се ъпгрейднем, споделям теорията на анонимния автор – Робо Сапиенс, звучи някак по-съвременно, а и хомо-то ми е антипод на Човека. „С теб или без теб. Аз не мога да живея.” Иначе казано, не знам как, може би, ако имам добър пример за добро живеене, щях да си спестя лутането. Колко дълго можем да копаем невидими тунели в подСъзнанието, в търсене на смирение... и главата тежи и краката не чуват - алкохолно-тютюнево. Повтаряме се и в болката и в радостта и дори вярваме, че можем да го измислим по-добре от писателя… Не усещам – делириумът ограбва материята и храни мечтата... Сега е времето да разберем всички онези, които не лягат на мястото си в търсене на празнотата, реалността е винаги лишена от идеализъм...
... Безумно е да си мисля, че хаосът е разбираем и мога да напиша дълга лекция на тема: Времена и нрави. Факт е обаче, че не виждам нищо ценностно в емоциите, които ни владеят и ми е невъзможно да продължавам да творя безсмислията на нашето време, колкото и да напрягам въображението си – босата нестинарка не гази изкуствени огнъове, ароматът й не е придружен с името на известен дизайнер и красотата, Санчо, е далеч от съвременната пудриера... май не съм от тук.
... В заключение искам да стане ясно, че жената в мен придобива все по-голям продуктивен смисъл и надеждата да срещне подходящ материал я кара да се променя, превъплъщава... Навярно изменчивостта е най-лицемерното качество, но толкова оцеляващо важно...
... Успех на всички летящи и красиво кацане...
© Пипи All rights reserved.