Не след дълго стигнахме до един плаж извън града. Веднага щом слезе от мотора, Бекс се затича към океана и тичайки се събличаше. Ако чичо Фил умееше да се облича бързо, то това момиче се съблича адски бързо. Хвърли обувките си на страна, а после и панталона. Разкопка ципа на елечето, хвърли и него и остана само по черното си бельо. После се хвърли в бурните води на океана. Известно време не можех да разбера къде е, но после видях нещо да се подава на повърхността на водата и разбрах, че това е тя. Усмихна се и замаха с ръце:
‒ Хей, Уил! Сваляй дрехите и скачай във водата.
‒ Ще пропусна. Малко е студеничко не мислиш ли? – беше май месец, но времето си беше доста хладно. Особено днес. Небето беше облачно и духаше силен вятър. Доста необичайно ако питате мен. По това време на годината обикновено умирам от жега, а сега треперех от студ.
‒ Водата е идеална. Идвай веднага, иначе ще дойда и ще те довлека до тук.
С неухота започнах да се събличам. И не след дълго останах само по боксерки. Усет ...