Няма страшно, държа те, гледай напред!
Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата - на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко - зад колелото на дъщеря ми, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ме и ми говореше: "Няма страшно, държа те, гледай напред!"
И аз безрезервно му вярвах, въпреки че гласът му ставаше все по-далечен. Въртях педалите и чувах далечния му глас, който достигаше все по-глухо до мен - "Няма страшно, държа те, гледай напред!" Гледах напред и не бях видял как татко неусетно ме е пуснал да карам сам, без неговата помощ. Така се бях научил да карам...
... Но колелото на времето се върти. Сега аз съм този, който казва: "Няма страшно, държа те, гледай напред!" А дъщеря ми отговаря: "Тате, стах!". На нейния език "стах" означава страх. Същия детски страх от падане, който изпитва всяко дете, когато се качва за първи път на колело. Същия страх, който изпитвах и аз някога на същата тази улица от моето детство. Затова и бащините думи са същите - "Няма страшно, държа те, гледай напред!". Макар бащата да не е същият, защото всеки баща, рано или късно, неусетно пуска детето си и си отива. Но думите остават и те винаги ще бъдат същите. И винаги ще държат колелото на детето, дори бащините ръце вече да ги няма...
... Затова колелото на времето никога не спира - защото има един баща, който неизменно казва на своето любимо дете: "Няма страшно, държа те, гледай напред!" И тези думи, колкото и понякога да звучат далечно, те всъщност са толкова човешки близо до нас. Само на една нежност разстояние!
© Петър All rights reserved.
