Нямаш - плащаш!

Първият от влезлите беше навлякъл солидно сако, въпреки жегата, че и вратовръзката вързал, та и лачени чепици намъкнал.

„Така е – помисли си баба Гана – гражданя ! Ни копае , ни сее, ни жъне – ама знае да яде. То и синът има модерно сако, ама го слага само кога ходи на сватба. А в това кампанийно време какви ти сватби, какви ти официалности... Тоя пък за какво иде? Да е електриджията – не е. Оня още от миналата седмица ни оскуба. И тоя от ВиК-то отнесе каквото остана от пенсиите... Какво ли още ще искат?”

След първия влязоха още трима души – един изтупан и двама в по-нормални дрехи. Запристъпяха от крак, на крак, а първият рече силно и уж весело:

- А здрасти, бабо ! Какво правиш, как си? Я каква градина си засяла ... Сей, гледай, че и в града носи, и ние сме хора, трябва да ядем!

Баба Гана остави шишето от олио, дето се мъчеше да направи като кристал, пък отиде при неканените гости.

- Да ти донеса, баба, ама ще ядеш ли? Щото това е люцерна, за шилетата. Няма вече сили дядото, та тая година само няколко лехи зеленчуци засадихме. За нас... и за сина малко, де. А вие по каква работа насам?

Изтупаният с известна неловкост размаха някаква карта и властно каза:

- Ние сме от данъчната полиция, бабо! Проверяваме да не сте излъгали в декларациите, да не сте укрили нещо от държавата !

- Е па ... Какво нещо? Къщата? И какво да крием от държавата – да не би тя да я е зидала? Ние с дядото я дигнахме тая къща през седемдесет и трета, а оборчето и лятната кухня още тати - свекърът, де – ги беше направил. А декларацията синът я писа ... писа, къса, че и нови купува, биля... То и министърът надали веднъж я е направил! Та що ще лъжем – ей го, каквото имаме – тука е! И хората го знаят ...

Данъчният махна с ръка, пък тръгна към къщата. Баба Гана заситни след него.

- То, да прощаваш, ама дип не оправено. И дядото лежи болен нещо, и аз от сутринта глава не мога да го вдигна – олио ще купуваме, та шишета мия...

- Няма страшно, бабо, аз само ще сверявам декларацията с имота. Така – постройката е солидна , не е паянтова...

- Как ще е паянтова ? И дядото, че и синът я гледат, ремонтират...

- Не, бабо, не! Гледам да не сте излъгали в декларацията и да сте писали постройката паянтова. Щото вашият полски – как беше – Мето, да ... Та той беше писал, че има на полето паянтова постройка, по-малко данък да плаща, държавата да излъже...

- Мето ли? Че той кога е имал къща? Къде на полето? Ти да не разправяш за оная колиба, дето я направи от четири кола и сенце, та да варди на сушина?

Данъчният махна с ръка, като че гонеше досадна муха:

- Четири кола, ама солидно забити! Тая държава от данъци има нужда, ей!.. Я, бабо, какво е това? Имате бойлер , а не си го писала ей тука – в тая графа ... Луксозните придобивки трябва да се плащат, не може така !

Баба Гана се подпря на стария бойлер, дето го палеше с въглища всяка неделя – и да изпере, че и да се измият с дядото. От едната му страна сълзеше ръждясала вода, а вратичката беше вързана с парче тел.

- Как щяло да ти е лукс, баби? Че ти не се ли къпеш?

- Лукс е, бабо, едно време да не са се къпали само с гореща вода! И се плаща, да знаеш!

- Че тогава, баби, иде ей там – накрай селото, дето оня дебелак Матракиев дигна палатите. Той що лукс има...за цял окръг данък да наберете! И сауна е направил, та голи мадами тичат по ливадата край басейна, та де има млади момчета от селото, всяка събота ходят да зяпат. От телевизора по-интересно било, думат...

Данъчният седна на старичкия стол до вратата, извади цигара и, без да пита, я прихапа хищно. После положи куфарчето на коленете и каза:

- Бабо, бабо, прост народ сте вие, от закони и пазар не разбирате, само глупости приказвате, та хората напразно обиждате! Той е бизнесмен, тая вила му е като работно място – договори сключва, с чужденци преговаря, приватизации прави... Абе, за вас се трепе човекът, пък вие... Така че, бабо, не го упреквайте напразно, не му вадете дума, както се казва на село. И си плащайте данъците, защото тая държава трябва да се оправи !

- Не знам, баби, не знам дали ще я оправите тая държава, ама бая народ се оправи покрай нея! – рече баба Гана и въздъхна - То вече човек се чуди данъците ли да плаща или да мре? Все тая пара ще струва ... И добре, че гроб си купихме с дядото навреме, щото синът на просия трябва да тръгне, като ни изпрати...

Данъчният се изправи и алчно дръпна от цигарата си. После присви очи и бавно попита:

- А защо, бабо, тоя гроб не си го вписала в декларацията? Има си раздел там – недвижими имоти...