Нямащата, на която предложиха света
Продавам душата си на търг! Кой ще плати повече?
Получих вече всички реки и морета, всяка песъчинка... Взех всички цветя на света. Подариха ми и Луната, и Слънцето, и безбройните галактики. Цялата любов на земята беше в ръцете ми. Бях обсипана с най-нежните целувки и най-милите ласки.
Кой ще даде повече? Нима някой може?
Сега копнея за недоизказани думи... за недоизживени мигове. Предложиха ми света, а аз отказах, за да мога да чакам.
Сега, като Малкия принц, съм щастлива, гледайки звездите, защото знам, че моето цвете е някъде там. Знам че го има! Обичала съм го преди... И сега го обичам. Не, не го пазя със стъклен похлупак, твърде далече съм от него. А и не е нужно...
Целият свят беше мой до вчера, а сега гоня вятъра...
Може би някой ден отново ще се върна в моя малък свят и ще се грижа за цветето си. Никога не се знае. Дошло от звезда, дали пак ще ме убоде с тръните си?
© Стефка Георгиева All rights reserved.
