О, времена!
822
0
0
1 min reading
Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат я по бързата процедура. Казали са за този, че е такъв и юруш... Повежда ги по кривия път и те вървят след него.
Всичко започва от първото стъпало и върви нагоре. А някои мислят, че започва отгоре надолу. Нали нашият живот започва от раждането и върви нагоре. Има една последователност - раждане, прохождане, разцвет, учение, опитност, вечна борба между Доброто и злото. Избирателност - разцвет или падение и напред към безкрая... И всичко е уроци, които ни учат как да се усъвършенствуваме, за да получим оценка за духовен интелект, но не и материална интелигентност. Защото духовният интелект се гради чрез натрупване на опит. Опитът се черпи от Живота чрез уроците, които ни се предават от учителите. Учителите са хората около нас, а уроците са нашите действия. Много действия и картини наблюдавам около себе си. На едните се възхищавам, а другите ме разочароват. Все пак всяко нещо си има своята красота. И ние трябва да се радваме на тази красота! Да сме доволни, че живеем и действаме! Защото ако спре за миг движението около нас, вече няма да съществува Животът. А той е инертност, едно непрекъснато движение, без начало и без край. Множество атоми, които се блъскат един в друг. От време на време се отблъскват, а друг път се привличат чрез една Велика магнитна сила, която е част от Огромният магнит на Земята - Голямата Матер.
Всяка същност е родена да обича. Обичта облагородява човека и го прави по-добър. Възкачва го на най-високия пиедестал и го кара да литне в безкрайното пространство.
Една истинска Любов сближава световете и кара душата да пее от щастие. Една тръпка, един трепет чувства човекът, който обича Любовта. Обич за обич, Любов за Любов! Два лъча кръстосани, образуват буквата "Х", която значи Христос. А
Христос е Любов.
Всичко започва от първото стъпало и върви нагоре. А някои мислят, че започва отгоре надолу. Нали нашият живот започва от раждането и върви нагоре. Има една последователност - раждане, прохождане, разцвет, учение, опитност, вечна борба между Доброто и злото. Избирателност - разцвет или падение и напред към безкрая... И всичко е уроци, които ни учат как да се усъвършенствуваме, за да получим оценка за духовен интелект, но не и материална интелигентност. Защото духовният интелект се гради чрез натрупване на опит. Опитът се черпи от Живота чрез уроците, които ни се предават от учителите. Учителите са хората около нас, а уроците са нашите действия. Много действия и картини наблюдавам около себе си. На едните се възхищавам, а другите ме разочароват. Все пак всяко нещо си има своята красота. И ние трябва да се радваме на тази красота! Да сме доволни, че живеем и действаме! Защото ако спре за миг движението около нас, вече няма да съществува Животът. А той е инертност, едно непрекъснато движение, без начало и без край. Множество атоми, които се блъскат един в друг. От време на време се отблъскват, а друг път се привличат чрез една Велика магнитна сила, която е част от Огромният магнит на Земята - Голямата Матер.
Всяка същност е родена да обича. Обичта облагородява човека и го прави по-добър. Възкачва го на най-високия пиедестал и го кара да литне в безкрайното пространство.
Една истинска Любов сближава световете и кара душата да пее от щастие. Една тръпка, един трепет чувства човекът, който обича Любовта. Обич за обич, Любов за Любов! Два лъча кръстосани, образуват буквата "Х", която значи Христос. А
Христос е Любов.
© Мария Герасова All rights reserved.
