4.03.2009 г., 17:58

О, времена!

825 0 0
1 мин за четене
   Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и  не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат я по бързата процедура. Казали са за този, че е такъв и юруш... Повежда ги  по кривия път и те вървят след него.
    Всичко започва от първото стъпало и върви нагоре. А някои мислят, че започва отгоре надолу. Нали нашият живот започва от раждането и върви нагоре. Има една последователност - раждане, прохождане, разцвет, учение, опитност, вечна борба между Доброто и злото. Избирателност - разцвет или падение и напред  към безкрая... И всичко е уроци, които ни учат как да се усъвършенствуваме, за да получим оценка за духовен интелект, но не и материална интелигентност. Защото духовният интелект се гради чрез натрупване на опит. Опитът се черпи от Живота чрез уроците, които ни се предават  от учителите. Учителите са хората около нас, а уроците са нашите действия. Много действия и картини наблюдавам около себе си. На едните се възхищавам, а другите ме разочароват.  Все пак всяко нещо си има своята красота. И ние трябва да се радваме на тази красота! Да сме доволни, че живеем и действаме! Защото ако спре за миг движението около нас, вече няма да съществува Животът. А той е инертност, едно непрекъснато движение, без начало и без край. Множество атоми, които се блъскат един в друг. От време на време се  отблъскват,  а друг път се привличат чрез една Велика магнитна сила, която е част от Огромният магнит на Земята - Голямата Матер.
   Всяка същност е родена да обича. Обичта облагородява човека и го прави по-добър. Възкачва го на най-високия пиедестал и го кара да литне в безкрайното пространство.
   Една истинска Любов сближава световете и кара душата да пее от щастие. Една тръпка, един трепет чувства човекът, който обича Любовта. Обич за обич, Любов за Любов! Два лъча кръстосани, образуват буквата "Х", която значи Христос. А
Христос е Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...