May 12, 2025, 12:32 PM

 Обич без възраст 5

378 0 9

Multi-part work to contents

9 min reading

             Загризахме. Сметана и шоколад изпоцапаха устните ни, но ако имаш смелост да ги оближеш.

             А времето си следваше своя ритъм, ден-нощ-ден-нощ...

Усещах как печеленето на пари се бе превърнало в нейна страст, в спортна злоба, да печели и да не се интересува от спечеленото.

- Петро, в събота вече ще сме отново в Казино Лутраки, ще има нещо като супер рулетка, да го нарека

- Кирия, на вашите услуги...

= Имам молба към теб, не ми позволявай да залагам големи суми,...не винаги в казината се печели.

Пристигнахме в Лутраки, и по предварително резервираните  стаи в хотела, на масичка в стаята лежат пропуските за вход.

- Петро в 21 часа ще те чакам и тръгваме, а сега  да поспя малко и се съсредоточа...

Кимнах с глава, пожелах й приятна дрямка.

            Облякох тъмен костюм ЛиуВойтон, риза, вратовръзка, чорапи ИвСенЛоран, обувки Кларк, пръснах си парфюм Монарх, погледнах се в огледалото и си намигнах съзаклятнически.

В 20.55 почуках на вратата й.

- Кирия Диана, Петро е,... дали сте готова.

Вратата се отвори. Кирия Диана Коцупулу в целия си блясък. Ослепителна усмивка, бяло златно колие, разпусната коса, обеци, петролено-зелена дълга рокля с цепка отстрани и разголени рамене, величествено повдигната на високи черни обувки, под мишницата с чанта потрмоне.

 Изглеждаше неземна, като жрица.

Облизах пресъхналите си устни,... жена и полувина.

- Да вървим да се забавляваме момчето ми, казиното е наше - каза весело тя и ме хвана под ръка, сякаш сме били години наред така един до друг.

Честно, не ми беше интересно и забавно, да гледам как обират нищо неподозиращи  богати хора дошли с парите си да се забавляват и с надеждата да спечелят.

Игралната зала как може да се опише,... трябва да си там, да осетиш атмосферата, страстта към хазарта.

- Петро, ето ти жетони за 2000евро, забавлявай се на ротативките момчето ми, аз съм тук...

Придърпах стола й, настаних я  удобно, огледах бегло играещите, зяпачи или такива , които търсят нещо да спечелят на дребно.

Диана заложи на  любомото си 12 черно. Топчето заподскача и спря там. Жената-крупие прибута купчинка жетони пред Диана. Тя спечели.

Премятах моите жетони в джоба си, е 2000 евро не са  малко пари, но ако играя и ги загубя, доста пари са...друг път ще се пробвам.Момичета в къси полички и  с таблички в ръка поднасяха питиета.

 '' На работа си , никакъв алкохол '' заповядваше ми вътрешния глас.

Размърдах се да погледам по другите маси, всеки съсредоточен в играта си, някои с козирка на главата си да не им блести светлината, други със салфетки прибърсваха изпотени чела или лъщящи темета. И навсякъде крупиета с безизразни лица...

Върнах се при масата на Диана. Пред нея солидна купчина. Тя съсредоточено наблюдаваше залаганията. Забелязах двама хубавелковци да си дават ишмаро с пръсти.

Опитах да хвана ръката на Диана готова да заложи, но беше късно. Заложи...

'' Край на залозите '' веднага  съобщи безжалостното крупие и завъртя.

Топчето заподскача, поспря за малко, перката на рулетката го чукна и заподскача отново.

Спря. Спря на неподходящото число и цвят. Диана загуби 36 хиляди евро...

Някои от участниците напуснаха местата си, други нагласяха жетоните си за нова игра, за нов залог.

- Петро - промълви Диана без да се обръща назад - Пазиш ли онези жетони,... ще ми ги дадеш ли

Без да ме погледне ги взе  от дланта ми и заложи.

Спечели. Отново заложи, и спечели...Като хипнотизиран следях топчето.

Купчинката пред Диана значително се увеличи.

Очите на жената-крупие я гледаха със зъл поглед, или учуден., или завислив.

Заложи на 11 червено...

Крупието  завъртя, топчето заподскача като разгонено и се залепи на 11 червено.

 Тя спечели. Изгледа победоносно крупието, разствори ръце и загреба по плота... След нея крупието подбутваше останалите жетони.

Ново залагане.

- Госпожо, ще участвате ли - попита крупието

- Не, уморих се,... край за тази вечер - отказа вяло Диана

                На касата ни изненадаха 87200 евро.

- Искам 85 хиляди по сметката ми, нее, по-добре чек, две хиляди в брой, а 200 евро са за вас - каза ясно Диана усмихвайки се.

Подаде ми хартийките, които сложих в джоба си, хвана ме под ръка и се притисна в мен.

- Късметлийското число и цвят,... те били 11 и червено - шепнеше тя

                Очите ни се срещнаха питащи и неразбиращи. Тръгнахме бавничко  към стаите си.

-  Петро, за пръв път ме е страх, ще останеш ли при мен,... в барчето има уиски, водка, кампари...

Ще пийнем,  нали.

Само  притиснах по-силно раменете й в знак на съгласие.

- Можем да си измием ръцете, имам и антибактериални кърпички,...има лед, чисти чаши, газирана вода - шепнеше тя 

Седна  във фотьойла, цепката на роклята й се откри,  хубаво млечно кафяво бедро.

Гърдите й се повдигаха от учестеното дишане. Наистина жена,... зряла  и знаеща цената си.

От радио ''СИТИ'' струеше нежна нощна музика.

- И тук може да се танцува, нали Петро,... дами канят

Дали танцувахме или само се поклащахме в ритъм. Очите ни отново се срещнаха, плахи и питащи...

ръцете ни бяха по-уверени.

Погалих разголеното й рамо, тя провря ръка под сакото ми. Ципът на  гърба на роклята й леко тръгна надолу сподирян от пръстите ми. Гърдите й се освободиха,...погалих оголеното й кръстче, върха на бикините,... роклята се свлече по-надолу.

Не смеехме да пророним и дума. Събра бедрата си и роклята сама се изхлузи по тях, бикините й в нежно икрю бяха прилепнали в междукрачието й. По оголените й гърди, зърната и кафявите кръгчета около тях потръпваха,... езикът ми нежно ги облиза. Лек стон на удовлетвореност се изтръгна от Диана. Ръчичките й трескаво ме освобождаваха от дрехите ми, всеки разсъбличаше другия, галеше, целуваше .

Поопипа го с ръка, раздвижи няколко пъти, повдигна го нагоре към корема ми и се залепи за него.

Усещахме живостта му да пулсира по коремчетата ни. Така вкопчена в мен я понесах към кралското легло.

Ръцете и езиците шареха по телата ни, ръцете  само проверяваха какво са свършили.

Онемяхме ли или още нямаше нужда от думи. Само похотта ни напомняше за нас.

Препускахме като необуздани диви животни из саваните на Кения, замирахме за миг да си поемем въздух и да наберем нови сили.

Хълбоците ни бяха плътно прилепнали и се движеха настървено един в друг. Огънят в нас гореше с пълна сила, телата ни се извиваха, поспираха за миг, внимавайки да не се изгорят...

Големите й очи бяха широко отворени, гледаха ме за да запомнят и попият всяка гънка от лицето ми.

Внимателно я настаних отгоре ми. Тя се поколеба за миг, раздвижи се  плахо , после набра увереност и отново препускахме свободни из саваните. Гърдите й се полюшваха, укротявах ги с устни, дланите ми нежно притискаха полукълбата й към мен, сякаш да не падне ездачът при бясното препускане.

Тя се укроти за миг, тялото й се разтресе няколко пъти в любовен спазъм. Замря.Не дишаше.

Само чувствах там някъде мускулчетата да пулсират.  Раздвижи се бавничко, нежен звук се изтръгна от нея и впи устни в моите.

Като излашена антилопа гну, отново замря и препусна през саваната.

Усещах вече предела на силите си, исках да се успокоя...

Тя го усети. Остана в очакване все така притисната в мен.

Усещахме как нещо топло  прелива от единия в другия, не мърдахме, а му се наслаждавахме.

Тя се отпусна върху ми блаженно притворила очи, примърдвахме все още вплетени един в друг, галехме в захлас запотените си изморени тела. Потръпвахме от преживяното.

Изпаднахме в безтегловност. Не усещах, че все още е върху мен, не усещах тежест, а ми беше приятно и някакси леко на душата...

Сепнах се изведнъж. Слънцето се прокрадваше през дупчиците на щорите, колко ли е часът... защо ти е, има ли някакво значение времето.

До мен кротичко спеше Диана, прехвърлила краче и ръчичка върху ми, усмихната в съня си, и по детски сложила ръка под главата си.

Укорявах ли се, че я подлъгах да правим любов, дали се възползвах от моментната й слабост, че е спечелила на рулетката и се е главозамаила от това, или... или я чувствах както жена, като приятелка, търсеща нежност.

Тя се разбуди, погали лицето ми, опипа с пръсти устните ми, с колянце притисна и леко размачка междукрачието ми. 

Не чаках повторна покана. Нахвърлихме се отново жадно един към друг, скимтяхме от удоволствие, кралския размер спалня ни се стори като легло '' персон '', но винаги бяхме един върху друг, вероятно няма място. Не ни интересуваше румсервиз, или питиета в хладилника, утолявахме глад и жажда с любов и много обич.

- Знаеш ли - промърмори Диана - Искам да се прибираме в къщи, не ми се играе днес, някой друг път  ще дойдем отново. Вероятно сме пропуснали и обяда, но ще пием кафе, следобедна закуска и към къщи, така става нали момчето ми.

               Пътуването ни беше повече от приятно. Помогнах  за чантите й.

- Петрооо - смееше се тя - Какво направихме ние, икономия на водата и шампуаните на Казино Лутраки, не се изкъпахме,... даа, ама там нямаше вана. Хайде събличаме се и във ваната.

Какво имаше вече да гледаме свенливо голотата си, знаехме си я и едва ли сме пропуснали нещо.

Струйките вода вече барабанеха по телата ни, старателно  ги насапунисвахме, разтърквахме, обливахме с вода. Гъбата с шампуан се плъзна между краката ми, тя старателно го насапуниса, после обля с душа, въртеше го нежно наляво-надясно. Права е  нашенската приказка '' Само х@й расте в чужди рЪце...'', премърда като на шега, тя само възкликна '' Ау, какво наравих '', и голите ни мокри тела се счепкаха в любовна хватка...

И оня момент отново настъпи, понечих да се откопча, но ръцете й ме притиснаха силно и се укротих  в нея.  Тя отново ме изгледа с оня нежен и влюбен поглед на истинска жена.

- Мястото ти вече не е в стаята срещу моята, а в моята - срамежливо каза - Заповядай

               Сграбчих я без много да му мисля, тя обхвана врата ми с ръце и я внесох до леглото ни...

               Ех, колко било хубаво, вечер да си легнеш до желаната жена, сутрин да се събудиш при нея.

 

следва продължение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Petar stoyanov All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дочка, имах приятел зависим от хазарта. Даже стигна до там, че сам си залага, и хвърля монета за ези/тура или я вади от джоба си да види дали правилно е заложил...И както героинята казва '' не винаги се печели '', но страстта да спечелиш надделява.
    Благодаря ти.
  • Значи хазартът е афродизиак... Горкият Петро ще му стопят лагерите.
  • Еее Анабел, стига де. Просто литературна измислица, как иначе.
    Нима Жул Верн и ходил до Луната, или е пътешествал с балон, или се е потапял с капитан Немо с подводницата...
    Не се имам за голям творец, просто драскам за лично удоволствие и показвам добрата страна, според мен, на живота и хората.
  • Не съм сигурна, че мнението ми се ограничава до пола ми, Петро. Освен, че съм жена, съм и автор, а и имам добър житейски опит и знания и интуиция, и емпатия-много силна, които ми помагат за съставяне на мнение за даден човек, автор или ситуация. И да-бих помогнала, но.. не бих уточнила, че за мен са нищо пари, които изкарвам за 2-3 месеца. Това след подобно уточнение за мен прилича на милостиня.. Как да ти обясня.. Не съм пуританка в никакъв, ама в никакъв случай. Но, спирам дотук с обясненията, защото от коментара ти се убеждавам, че сме от различни планети и колкото и да опитвам, няма да ме разбереш. Нито аз теб. Толкова ясно и простичко ти написах мнението си, ти ми пишеш неща, които не съм казала въобще. Както и да е.. Желая ти творческо вдъхновение и спокойна вечер.
  • Анабел, няма място за сръдня. Ти разсъждаваш като жена в случая...Нали обичам да казвам ''нещата от живота'', нямаше ли да е пресилено да се държат само за ръчичка, макар че се доказаха като спят под един покрив и отворени врати. Героят не е обсебен от жажда, стистнатост за пари, вещи, и помага заради невинността на учителката. А ти, не би ли дала в помощ пари някому.
    Описвам любовта им , не като секс- бутни, извади, а нежно отношение на хора докосващи се до нея.

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...