Обич. Що е то?
“ОБИЧ”! Що е то?
Проверих за превода на тази невероятна думичка в 10 - 15 езика. Преводът е един и същ-“Любов”. И на френски, английски, испански, арменски, италиански, руски, украински, чешки, словенски, сръбски, турски - преводът е ЛЮБОВ. С една дума, на всички езици “обич” и “любов” са абсолютно еднакви по значение. В “Българският тълковен речник” обаче не е така.
“Обич е понятие, определящо чувство на привързаност
на един индивид към друг.[1] В общия случай тя няма сексуален оттенък за разлика от любовта.
От това обяснение се разбира, че на български език двете думички не са равнозначни. И тук е тайната на това особено чувство.
Докато любовта е чувство , наситено със сексуално влечение, то ОБИЧ е чувство на привързаност, на уважение, на готовност за саможертва. ОБИЧ е най-възвишената форма на човешки отношения.
“Душата ми е стон, душата ми е зов,
че аз съм птица устрелена,
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов.” П.Ю.Яворов
Или “в любовта има мъка, и в мъката Любов”. Пак Яворов.
С една дума няма любов без мъка, няма любов без страст и без страдание. Любовта е Ад, в който двамата влюбени изгарят от страст и мъчения. Любовта дава, но и задължава!
“Ех Любов, Любов, с тебе в гърдите младежки е волно,
и безсмъртна е с теб Младостта” (Емил Марков)
Любовта е свързана с младежките години, когато кръвта ври и кипи, когато страстите са почти неконтролируеми, когато “морето е до колене”, когато смятаме, че тя, Любовта е заслепяваща, вечна и безсмъртна. И без да се замисляме тя ни отвежда до Олтара или до райсъвета.
А после? После бурята отминава, “сляпата неделя” проглежда, и ние виждаме, че “царят е гол”. Краката на съпруга миришат, той хърка безобразно. Прическата й не е като “тогава”, манджите й не се ядат. Когато тя се спъваше от камъче, той се караше на “камъчето”- “лошо камъче, защо спъваш миличкото ми момиче?”, а след това, се караше на нея “кьорава ли си? Не виждаш ли, че има камък?” Пълна метаморфоза. Това вече не е “Той”! Нито пък тя е “Тя”.
Страстта се е изпарила, с нея е изчезнало и уважението(ако въобще го е имало!). Но се е казвало Любов. Понякога даже от пръв поглед. Аромата на страстните нощи я е карало да възприема миризмите като парфюм на “Ив Сен Лоран”, а хъркането му като сонети на Шели. След любовна нощ косата й му се струвала като къдрици на самодива, а безсолните бъркани яйца, са имали вкус на “бон филе “Росини” с аромат на трюфели.
Такава е Любовта, променлива, непостоянна, противоречива, сляпа, страстна, безумна. Да, много често Любовта е Безумна. Много често поетите я възпяват именно за това, за “безумието”.
Нека поразсъждаваме на глас. Може ли да се направи нещо хубаво без ум? Човекът е Човек, защото умее да разсъждава, да “умува” т.е да използва способноста си да мисли, да оценява, преценява, да анализира, да вижда реалната картина, а не плода на мечтите си, на въображението, на своята фантазия. Да вижда неща, които реално не съществуват. Не ги вижда защото е заслепен-временно! Но рано или късно той ще прогледне, непременно ще прогледне и тогава?
И тогава идва голямото разочарование. На повърхността изплува голата истина. А тя е безмилостна и причинява болка, страдание, нетърпимост, чувство, че са ви измамили, откраднали са чувствата ви, илюзиите ви, чувствате се излъгани, предадени. Това са твоите чувства, но тя или той има същото усещане. И той или тя се считат за измамени, ограбени, излъгани. Влюбените безумно, стават безразлични един към друг, проявяват нетърпимост, даже по-лошо стават врагове. Започват взаимни обвинения и скандали, понякога се стига до съд, а понякога и до бой, малтретиране, и даже до убийство. Но първите стъпки към тази семейна Голгота са изневерите. Започва ерата на ревността, която е силно чувство за собственост. “ В ревността има много повече самолюбие, отколкото любов.”-Монтескьо.
За Любовта има писано милиони страници, хиляди творци са възпявали едно от най-силните човешки чувства. Началото положено още от Сътворението на Света, през вековете е станало вечната тема на Човечеството. Песни, оратории, поеми, драми и трагедии, картини и скулптури са създавани за възхвала на Любовта. Художници, поети, композитори, писатели, драматурзи и други хиляди творци от цял свят са възпявали това необикновено чувство, тази необикновена “химия”, която създава онова вълшебно “съединение” което ви кара да тръпнете, да забравяте кога е ден, кога е нощ, кога е жарко лято или страховита зима. Под слънчевите лъчи или през приказна нощ да се чувствате в Рая, прегръщайки любимата жена или вашия “герой” успял да прободе сърцето ви със стрелите на Амура. Но да оставим темата на специалистите.
Сега искам да ви поговоря за другата дума, която на всички други езици се превежда като Любов. Става дума за думата “Обич”, която съществува само в българския език. Не съм сигурен на 100%, но както казах по-горе, в изследваните от мен 10-15 езика, такава дума не съществува. За мен, навярно и за вас, тя е уникална.
Обич, Обичам на пръв поглед са синоними на Любов и Любя. Но само така ни се струва. В действителност има друго значение, друг смисъл, носител е на емоции и чувства , които не съществуват в Любовта. В Обич няма негативни чувства, няма егоизъм, няма ревност, няма отрицателни емоции. Да обичаш значи да си готов на компромиси, да разбираш партньора, да си готов да направиш първата крачка към него. Да обичаш, значи да живееш за него и чрез него, запазвайки своето достойнство. Обичта е силно чувство. Обичта е доверие и преданост. Ревността е чужда на Обичта. Общите интереси, общите идеали, общите ценности, са основата на Обичта. Обичта е споделено силно чувство и основата му е уважението и любовта, без отрицателните й прояви, без егоизъм и меркантилност. Обичта е спокойна, разумна, тиха и даваща особена окраска на отношенията между партньорите. Обичта е красота, благородство, самопожертвователност. Можеш да любиш някого, да ти бъде приятно с него или нея, може да го желаеш страстно, но това все още не е гаранция, че обичаш този човек- мъж или жена. Можем да обичаме детето си, родителите си, можем да обичаме родната къща, родният град, Родината си. Можем и трябва да обичаме и партньора си в живота. Но това не винаги се получава. Страстно влюбени, понякога се превръщаме в заклети врагове. Думата “обичам те”, която сме произнасяли многократно, се оказва без съдържание. Просто сме лъгали, или по-меко казано, сме използвали неправилната дума, за да изразим чувствата си. Били сме искрени, не сме лъгали никого, освен себе си, използвайки неподходящата думичка.
Според мен, човек може да се влюбва многократно, но да Обича може само един път в целия си живот. Затова хората се влюбват, женят или омъжват по няколко пъти, събират се и се разделят, карат и сдобряват, женят се и се развеждат по няколко пъти, все с надеждата, че най-после са срещнали идеалният партньор в живота, когото може би ще Обичат. Мнозина, въпреки усилията си, макар и да опиват многократно, никога не срещат идеалния партньор и въпреки страстната любов, един хубав ден се разделят разочаровани, или живеят без обич, примирявайки се със съдбата си.
Неизмеримо щастие е да срещнеш идеалният партньор. Да срещнеш Човека на живота си. Да мислиш преди всичко за него, и едва тогава за себе си. Да имате общи интереси, да обичате едни и същи неща, да изпитвате удоволствие да сте заедно. Макар и не млади, да треперите един за друг, да изпитвате едни и същи чувства, да отстъпвате в спора, и да намирате разбиране, когато не сте на едно и също мнение. Да се чувствате отговорен за обичания човек, да му помагате, когато сам имате нужда от помощ. Да отстъпвате, даже когато нямате желание! Да излизате с достойнство от спора, без да обиждате и без да бъдете обиждан.
Трудно, много е трудно и много рядко човек да срещне идеалния си партньор, но не е невъзможно. Късмет, съдба, шанс, или както казват старите хора “така било писано”, а аз като човек на компютърната епоха казвам, че така е заложена програмата в моя файл в “големият компютър” там горе в Космоса. Знае ли Човек, как и кой е програмирал.
Бог, Съдба, Карма, или нещо друго, неизвестно нам, определя нашия земен живот.
А за другия живот, за живота в “Отвъдното” все още
нямаме достоверна информация.
Затова нека живеем спокойно, да се уважаваме взаимно, да се грижим един за друг, забравяйки различията си и Светът да стане “по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден.”
Хора, обичам ви!
© Крикор Асланян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Платоническа любов не е нищо друго освен приятелство, или ЕДНОСТРАННА ЛЮБОВ, ЕДИНИЯТ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ НЕ ИСКА СЕКСУАЛНА БЛИЗОСТ.
-
Можеш да говориш и нормално, значи, а не само с онзи назидателен тон!
-
Така е, българският език е от най-динамичните и осъвременени. Отпаднали са падежите, азбуката е опростена и др. В първите класове учехме ,чувствувам,, а малко по-късно започна да се пише ,чувствам,. (И др подобни думи бяха опростени при писане. Та така и с обичам и любя. Най-вече при писане зависи за кое време се пише, така и употребата им. Имам познат, който казва и пише 'любя те', той е от любителите (или обичителите?) на стари думи, каквото и някои поети използват и пишат архаично итука.
А "мразя, презирам, ненавиждам"? Всичко опира до нюансите и авторската идея.
Така ни учеше една учителка по БЕЛ, не й пиша името, защото не е публична личност.
С тези нюанси се раждат двузначности, а с тях и вицовете. Е, в тях сме много добри, защото можем да се изразяваме шеговито и забавно без дебелашкия и просташки език в други езици и народи -
Казах, че има нюанси, а не строги правила. Отнася се за многознайницата Паленка, която все трябва, да е отгоре!
-
Той, дядо ти Вазов не е чел моята статия, рано се е родил. Пък и по негово време българският език е бил друг. Той не е "лайквал", не е знаел какво е "файл", даже клавиатура не е имал и не е виждал.
-
А родителската любов? Любовта към Родината? "Всичко българско и родно любя, тача и милея".
Трябва да редактираме дядо Вазов.
Между другото същата статия, с малко по-други думи, вчера четох в една.бг
В по-старите български класици много по-често се употребяват любов и севда, обич получава по-широко разпространение в разговорния ни език в много по-ново време. Върна ме в средното училище -
"Платоническа любов" е термин, употребяван неправилно. Любов има само тогава когато има и физическо привличане и реализация, т.е влюбените да изпитват удоволствие И от секса. "Платоническата любов" е приятелство, когато и двамата не искат физическа близост или само единият не го иска!
-
В платоническата любов има ли сексуален привкус? Хем платоническа, хем любов?
-
Така е. В българския език "Обич" и "Любов" не е едно и също. Има нюанси. Любовта предполага сексуално привличане, обичта е по-широко понятие. Можеш да обичаш животно, дете, учител, град и т.н. Напълно съм съгласен с Крикор.
-
В българския език има и още една дума - влюбване. Това е характерно за млади, неопитни души, които са емоционелно незрели за истинска връзка. Дори и тук, в Отровения се срещат произведения на 16 годишни момичета, които са влюбени до полуда в принца на бял кон - момчето, вероятно един от компанията. Той не отговаря на техните чувства и ооо, трагедия, света се свършва. Те са толкова нещастни, че са готови да направят всичко, за да им се сбъдне мечтата. А въобще не си дават сметка, че ако се оженят за това момче, ще стане точно това, за което пишеш.
А иначе Божествената любов е съвършена, в нея няма страст. Да не ти цитирам библия.
Това, което пишеш е много вярно, случва се често и е белег на незрялост. -
Скъпа Тони, всичко което съм писал се случва у всички народи, така че стой си в България. Разликата е в богатството на българския език, а не в отношенията между хората. Оказва се, че българският ЕЗИК е по- богат и за отделните случаи има две подходящи думички, които са различни по семантика.
-
"С една дума, на всички езици “обич” и “любов” са абсолютно еднакви по значение"
Значи всичко, което си писал се отнася само за българите?
Тогава единственото, което трябва да се направи е да се отиде в която и да е от другите държави?
И там няма изневери и разводи? Абсурдно е, ама така си го написал. -
Да, прав си Стойчо, наистина в арменския език, много понятия имат окончание...."цав", кое значи БОЛКА. Слушал съм коментарите на моя непрежалим приятел и "адаш" Коко Азарян на тази тема. Един неповторим творец, един обущар достигнал върховете на театралното изкуство, но който си отиде обиден от този свят на поквара, лицемерие и политическа порнография.
-
gudman (Крикор Асланян): Тези размишления са интересни, но на мен ми липсва тези от "Скитникът арменец" - няма ли да ги продължиш?
-
"Мъдростта,Любовта,Раждането,Влюбването,Търпението,Творчеството и
и всички други усилия и емоционални преживявания в арменският език завършват с "болка",само смъртта и преминаването в Отвъдното не завършват с посочената физическа и духовна симбиоза за понятието "болка".Само след смъртта в арменският език тя не се употребява разговорно,като начин на отъждествяване."
Проф.Крикор Азарян-театрален и кинорежисьор,преподавател в НАТФИЗ,поет и писател-драматург
Поздравления за написаното от теб, г-н Асланян! -
Значи "любов към родината" има сексуален оттенък? Както и безусловната любов към родители и деца?
Ти ме прати в оркестъра! 😂 😅 🤣
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
