Обичам те, Слънце!
https://www.youtube.com/watch?v=ZU50fr0gJr4
Игор Двуреченски - Валс на пеперудите
Слушам Игор Двуреченски - Валс на пеперудите, а
Слънцето сякаш е сънувало хубав сън - усмихнато гледа в очите ми и ... аз се усмихвам. Не зная защо, просто усетих, че ми казва нещо хубаво, нещо много хубаво. И на мен ми се иска да му кажа, че ...
Сигурно на всеки му се е случвало да "общува" с неща, с които "знаем", че няма как да стане. И си мисля, че може би това твърдение е невярно.
Веднъж мигът ми изстина, стисна ме за гърлото и сам си намери думите. Роди се това стихче:
Захлюпи се времето - тънка мъгла,
нашата пейка е тъй непозната.
Този гълъб само май ме разбра -
делим си хапките и тишината ...
"Това не е стих, не е миниатюра. Това е състояние, ..." .
Това беше един от коментарите, написан като емоционална реакция от прочетеното. Чувство.
Сещам се и за едно стихче на Емил Верхарн.
"... Когато във пространства необятни
към цел недостижима се стремиш,
не се страхувай, че ще умориш
на дързостта конете златни ..."
И в мен се роди светло чувство, което е в състояние да срути всички прегради, изпречили се на пътя ми. Чувство.
Чувството поражда чувство.
За мен, изкуството е начин на общуване.
Когато творецът улови мига, той влага чувството в творбата си, било то музика, картина, стих или каквото и да е. Съприкосновението на всеки друг човек с тази творба буди чувство в него. Това не е ли общуване?
Все едно творецът изпраща лъч светлина към призма, а от другата страна на призмата всеки може да види този лъч, но вероятно под различен ъгъл, може би даже и в различен цвят. Това определено зависи от емоционалното, интелектуалното и ... най-общо казано от комплексното състояние на човека, до когото творбата е стигнала. Но не е ли така и когато общуваме пряко?
Споделяме чувства. И няма значение дали те са породени от дълго таена, чиста любов, от възмущението ни за нечовешкото отношение към човека, или от магията на последния танц на падащото есенно листо. Спектърът е всеобхватен - от спонтанно емоционално изригване до нега.
Създавайки своята творба творецът й вдъхва частица от своя живот. Тя вижда белия свят и той нея. Тя започва да съществува самостоятелно. Докосвайки душите на хората, може да ги разплаче, може да ги усмихне, но при всички случаи, ако е добра, буди обич ... към себе си. Творбата расте. Може да напусне мястото на своето раждане, скитайки по целия свят. Може дори да надживее създателя си. Дори може да стане така, че пространството и времето да придобият антикварен смисъл за нея. И всеки да иска да я има, за да й се радва,
защото разбира стойността й. А всъщност, всеки цени чувството и начина, по който това чувство е вложено в тази творба от нейния създател. Ние общуваме с него.
За мен, изкуството е начин на общуване.
Общуват душите ни с универсалния език на чувството. И това общуване е неподвластно на пространството и времето.
Слушам Валса на пеперудите и те сякаш оживяват в мен. Ръката ми сама взема молив и рисува това, което чувствам, а аз го казвам на ...
Слънцето.
Мисля си, че е вярно и обратното - в най-широк смисъл общуването е вид изкуство, но това е друга тема.
Пия си кафето и пак си мисля, това не съм аз, защото ...
може ли толкова много да мисля, J.
© toti All rights reserved.
.
