ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
- Това... това... е Николай. Той е - отскочи от мястото си жената и хипнотизирана от някаква своя незрима мечта впи безпогледни очи в птичката, която все така потайно я очакваше, сгушена в своето отчаяние и самота.
- Нали съм ти разказвала за него. За целият мой свят, който рухна безжизнен, когато той си отиде след моето викащо "Обичам те!" Него съм сънувала - каза тя и прехапа виновно устни с усмивка, изразяваща скръбно примирие пред невъзможното и недостижимото. - Искам това чувство завинаги! Завинаги да остане в мен.
- Всичко е минало и свършено, мила. То ще си отиде, повярвай ми! Както той си отиде. Отново ще се върне на перона на гарата, за да остане там завинаги. И колкото по-рано стане това, толкова по-добре за теб, за нас.
- Не, не! - виеше нещо окървавено у нея. - Боли ме фалша, измамата на този живот. Боли, не преболява като лъжа, като издайническа душа. И как да се живее цял един живот с превръзка на очите срещу Истината? - простена жената в изнемога, но с ...