May 7, 2007, 3:39 PM

Обикновени размисли за едно листо

  Prose
863 0 2
2 min reading

Потреперало листо. За да падне зелено-зелено от дървото, значи дълго е треперело. Не от студ. Защото е пролет. Може би е страдало от несподелена любов. Но тогава щеше да е пожълтяло от мъка! Или не. Ако беше есен - да. Но сега е пролет.
Съвсем живо е. Но не е по силата ми да го върна, откъдето е дошло. И ще умре... Но не на моя под! Не искам смърт в къщата си!
Навеждам се да го взема. Ще го пусна навън. То със сигурност не е целяло да се катурне през моя прозорец. Като се хвърляш от високо, искаш да се размажеш на паважа. Какво самоубийство би било тогава? Но не мога... да го докосна. Страхувам се. Завесите се разлюляха и вятърът нахлу. Пое листото в длани и го понесе навън.
Остана празното място на пода. И сигурна съм - чух, че той проплака. Да не би да са се сприятелили, какво ли са си казали? Чул ли е пода как листото стене в предсмъртна агония? Аз чух само вятъра и после тишината. А тя бучи силно в ушите. Тишина, пълна със звуци - гласове, които не разбирам. Разочарована от сетивата си съм. Затворих прозореца. Излязох навън.
Пълно е със звуци, които чувам. Но не ценя. Толкова са банални и скучни. От тях съм оглушала. Вървя по алеята. Като в приказка. А над мен вятъра ръси цветове и листа. Без вина ги стъпквам и не чувам дали стенат. А са зелени-зелени. Сигурно дълго са треперели преди да паднат.
Без това съм пълна с вини. Толкова настъпани мравки и божи кравички, толкова откъснати цветя и попити капки дъжд! Толкова наранени хора и непростени обиди, загнездени в сърцето! Толкова плач в мене, че как да чуя плача на едно листо?
Тичащи деца. И хвърчила. И смях. Сядам на тревата и затварям очи. А вятърът нещо ми говори. Слънцето целува косите ми.
Отварям очи. На небето бели облаци редят пухкави пейзажи. А отсреща - клатушкащ се бебешор носи в малката си ръчичка листо. Размята го и се залива от смях. После го разкъсва на мънички, мънички парченца. Вятъра ги разпилява.
Дали не е онова листо? Дали не е търсило точно тези две ръце? Че само те ще посмеят да го доубият без вина?
Боже! Колко сме грешни! Колко грехове имаме да изкупваме! От мига, в който сме поели първата си глътка въздух!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • За начина по който пишеш-уважение!
  • И дърветата и птиците са част от Греха,защото са Живи,а който е Жив е грешен!Разказът ти е страхотен!Изчетох го на един дъх,запленен от красивата картина и героите в нея!Поздрав!

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...