Борис Йорданов лежа на пода в безсъзнание около десетина минути. След толкова време го откри вътрешната охраната на къщата, докато правеше обичайните си обиколки. Вероятно нещата щяха да са по-лесни, ако някой беше послушал гарда и бяха монтирали модерна система за видеонаблюдение. Но кой можеше да предположи… Линейката и полицията пристигнаха съответно на четвъртата и петата минута от обаждането. Дали защото ставаше въпрос за важна клечка или бяха решили да си вършат работата както трябва, не беше ясно. Малко след това, около две минути, къщата беше обградена и от журналисти. Имаше от къде ли не: вестници, телевизии, радиа; местни и представители на националните медии. В последно време често се случваше някой от политическите кръгове да стане „герой” на криминалната хроника: отвличания, показни убийства… Но това беше различно. Не беше убийство, все още; не беше показно. „Хиените” надушваха нещо пикантно и затова се скупчиха като мухи на мед, предвкусвайки сензация.
Линейката с Йордано ...