ОБУВКИ “СЕКЪНД ХЕНД”

       С няколко приятели обичахме да се събираме в петък вечер и да ходим на дискотека или бар и да се веселим. Беше средата на април, а навън бе много студено и почти през ден валеше. Обичайно всички хора очакваха пролетта, а с това и затопляне на времето, но тази година то бе много капризно, неприятно и непредвидимо.

      Избрахме си дискотека близо до един от университетите в града. Там се събираха студентки и бяха много по-освободени и не дотам претенциозни като “дамите” в някои други заведения. 

      Пламен, неофициалния тартор на групата и така наречения от нас “пубиец”, което си беше един мръсен жаргон, който навярно сами ще се сетите какво означава, се беше изтупал в нови дънки и фланела с надпис на някакъв американски бейзболен отбор, каза, че имал повод за почерпка и поръча на всички по едно уиски.

      Бяхме петима и ни настаниха в едно сепаре близо до дансинга. Беше девет и половина и все още дискотеката не бе пълна. Неусетно, докато си дрънкахме разни историйки и си пийвахме, заведението се напълни. На масата близо до нас се настаниха четири момичета. Явно бе, че са студентки и са излезли по женски или пък просто така по навик, както го правехме и ние. Забелязах, че едната от тях сякаш бе с няколко години по-голяма и се държеше като жена с повече житейски опит. Останалите три кокетничеха, пиеха от питиетата си бавно, лигавеха се със сламките, пушеха с маниер и се озъртаха из дискотеката, навярно за да попаднат на някой, който да им “грабне окото”. И четирите бяха много красиви и това не убягваше на никого.

       Пламен си набеляза една от тях и започна да ù пуска “влажни погледи”. Тя го забеляза, но не видях да ù греят очите от радост. Може би не ù харесваше, а може би се правеше на труднодостъпна, или пък точно сега не ù се искаше да му обръща внимание. А можеше и да е всичко друго. Настроенията на някои жени се менят по-бързо от светлините на крайградски светофар.

       Ние си пиехме и продължавахме да си говорим случки от ежедневието. Така или иначе не можехме да не хвърляме и по едно око на красавиците до нас. Когато настроението в дискотеката се покачи и дансингът се изпълни с много тръпнеща плът, нашите съседки се впуснаха във вихрите на танците. Забавляваха се искрено и си личеше, че им е хубаво. Някои не могат да се отпуснат и да се веселят, колкото и да се стараят и да им се иска. Нещо вътре в тях явно е затлачено и те не могат да намерят очистително, което да им прочисти и освободи душите.

       Пубиеца изпи няколко глътки за кураж и се стрелна към своята цел. Другите двама го последваха, а аз и Гошо-морячето останахме да си допием. Явно не ни бе дошло още настроението за танци. Поне не на мен. След малко някой позвъни на Гошо по мобилния и когато затвори телефона, той ми каза, че трябва да тръгва, защото дядо му се бил разболял внезапно и го приели в болница. Извини се набързо на другите и замина.

     Останах сам в сепарето като граничар на пост, но не се почувствах неприятно. Гледах ги как се потят и се мъчат да покажат колко са гъвкави и колко умело биха се справили с подобни действия в хоризонтално положение.

В повечето случаи танцът е точно това. Вертикална демонстрация на хоризонтални умения.

       Едно от момичетата се върна на масата и жадно изпи няколко глътки от коктейла си. Запали цигара, хвърли ми един поглед, смесен поглед, в който улових интерес, любопитство и тънка покана за близост, отправени към скромната ми личност. Беше с хубава, дълга и леко накъдрена черна коса, прекрасни сини очи, леко чипо носле и чувствени устни. Блузката ù бе надарена достатъчно добре, за да мога да си представя какво ще открия, когато я махна, а дънките ù очертаваха едно тънко кръстче, спортно дупенце и дълги, но съблазнителни крака.  

       Дядо ми все ми повтаряше - “Жената избира кой да я избира”.

     Правех се, че не съм забелязал сигналите ù, но все пак обмислях как да я впечатля още повече и да засиля интереса ù към мен.

Пуснаха блус. Видях, че моите хора си хванаха по едно момиче и веднага станах да поканя чернокоската. Тя се изправи, още преди да съм я доближил. Хвана ме за ръка и ме поведе към дансинга. Усетих дъха ù. Не знам какво пиеше, но явно бе силно, защото ме лъхна на алкохол, силен алкохол, най-вероятно джин. Може да е изпила няколко преди да дойдат, знам ли?!

      Притисна се в мен, сякаш сме гаджета от много време и някак притихна. Усетих, че има нещо и я погледнах в лицето. Няколко сълзи се стичаха по бузите ù и тя побърза да ги избърше.

      - Какво има? Защо плачеш? - попитах я аз.

      Махна леко с ръка и каза тихичко:

      - Нищо, нищо. Ще ми мине.

    Помислих си, че изживява трагично някоя любов и сега алкохолът я е разкиснал, но по-късно се оказа, че е нещо съвсем друго. Една от съквартирантките ù ù била откраднала златни обици, подарък от баба ù, но тя се страхувала да я обвини директно, защото последната ходела с някакъв известен побойник. А и все пак не била напълно сигурна в това. Живеели четири момичета в един апартамент близо до института и уж били добри приятелки, но се оказало, че не е точно така.  

     Минаваше един часа след полунощ. Пламен и още един от приятелите ми си бяха тръгнали с момичетата, а аз и чернокоската, която се казваше Лили, седяхме в сепарето и си приказвахме. До нас седеше Митко, вече доста пийнал и само гледаше в една невидима за останалите точка. Усетих, че и Лили е доста напред с алкохола и очите ù се затварят. Попитах я къде живее, за да я изпратя. Обясни ми. Беше на няколко преки от дискотеката. Оставих Митко. Знаех, че ще успее да се прибере. Той винаги се прибираше.

       Излязохме от дискотеката и тя леко се посъвзе от студения въздух. Вкопчи се в ръката ми и тръгнахме. Преди да завием към нейната улица, тя се спря пред един магазин за дрехи втора употреба. На витрината имаше и изложени дамски обувки с много ниски цени. Изглеждаха нови, защото знаех, че от известно време е забранено да се продават носени обувки, внесени от Запад.

      -Виж ги. Нали са хубави - каза тя, посочвайки ми едни черни боти с висок ток. Харесвам ги. Утре ще си ги купя. Да, утре непременно ще си ги купя!

        Помислих си дали не ми прави някакви намеци и да очаква да ù кажа, че аз ще ù ги купя, в замяна на нейните ласки тази вечер, но не казах нищо. Тя бе толкова пияна, че едва ли утре щеше да си спомня за обувките. А и не смятах да се възползвам от нея в състоянието ù.

       Влязохме в апартамента и тя седна на леглото си. След минута вече спеше непробудно. Сложих я в правилно положение и я завих с одеяло. Изгасих и излязох от апартамента. Бяхме си разменили телефоните, но не знаех дали ще ми се обади, въпреки че няколко пъти ми обеща.

    На следващия ден се чух с Пламен. Оплака се и едва се сдържа да не се започне да ругае като каруцар. Оказа се, че отишли в друга дискотека той и Боби, другият ми приятел, а там към четири часа момичетата отишли в тоалетната и повече не се върнали. Успокоих го, като му казах, че не му е за първи път.

      Измина седмицата, но Лили не ми се обади. Ние пак се събрахме в същата дискотека с надеждата да засечем красавиците. Аз не казах, че знам къде живее Лили. Не исках да я замесвам. Поне засега.

       Една вечер, всъщност в един през нощта във вторник, Лили ми се обади. Плачеше.

      - Моля те, помогни ми. Нали ме помниш. Лили от дискотеката, дето ме изпрати до нас. 

       - Какво става? Къде си? - запитах аз.

       - Нападнаха ме. Не знам. Нещо става. Можеш ли да дойдеш. Аз съм при една колежка. Не съм се прибирала от няколко дена в квартирата. Моля те, не мога да се обърна към никой друг. Моля те.

       Взех адреса и отидох. Лили ми обясни, че когато един ден на обяд се е върнала в квартирата, заварила вратата разбита, а целият апартамент разбъркан и си личало, че някой е търсил нещо. Изведнъж се появил мъж с чорап на главата и я хванал. После на развален български я питал къде са ботите. Онези същите боти,  които тя ми бе показала във витрината на магазина, когато я изпращах. Оказа се, че си ги е купила.

       - А къде са? - запитах я аз.

       - Ходя да тренирам волейбол в института и ги оставих в шкафчето си. После съм ги затрупала с дрехи и забравих за тях. 

       - Чудно? Защо са му на този ботите ти? Как мислиш? - запитах я аз.

     Тя вдигна рамене.

        - Нямам си на представа, но онзи ми се закани да ме намери. Страх ме е. Не ходя на лекции и стоя само тук.

        - А как се отърва от него в квартирата.

        - Ненадейно се върнаха две от съквартирантките ми. Той ги изблъска и избяга.

        - Явно има нещо в тези боти? - казах аз. Може ли да отида до шкафчето ти и да ги взема? - обърнах се към Лили.

        - Ще имаш проблеми. Може да те видят и ще ти задават въпроси. Ще помоля една от състезателките. Ти ще ù дадеш ключа и ще я изчакаш пред залата.

        Уговорихме се с момичето и аз тръгнах да се срещна с нея.