В кръчмата беше горещо и задушно. Цигареният дим се стелеше на гъсти облаци над главите, но мъжете не го забелязваха. С всеки изминал час и с всяка изпита чашка градусът на веселието се покачваше. Понесоха се и по-пиперливи приказки -  напрежението, трупано през цялата напрегната работна седмица, трябваше да избие отнякъде в съботната вечер. Една компания беше особено шумна и весела, постепенно към нея се присъединяваха и нови слушатели, да чуят и видят за какво иде реч. Илийката, разбира се, той беше душата на всяка една компания, разказваше вицове със сериозна физиономия, а слушателите му се държаха за коремите от смях. После начена да разказва за успехите си сред жените, красавец беше и не едно и две женски сърца беше хвърлил в смут. Накрая, види се, се умори да разказва или му стана неудобно и започна да подтиква и другите, да разкажат и те някоя интересна история.

-         Ние нямаме какво да разказваме, Илийка – подхвърли Киро. – Нали цял живот все тука, на село сме били... Ти пò си ходил по света, па и по-интересно разказваш.

-         Е, че тука на село хора не живеят ли?! Ти, например, бай Коста, не може да не си преживял интересни случки, толкова години си живял на тоя свят... Пък и не вярвам поне веднъж да не си кръшнал на жена си! – и намигна лукаво на останалите.

Коста, дребен човечец на около шейсет години, се размърда неловко на стола си.

-         Нямам аз какво да разказвам. Вие сте млади, вие пò ги разбирате тия работи – и гаврътна на екс гроздовицата.

-         Аааа, не е честно само аз да разправям истории и цяла вечер да ви развличам, пък вие да си мълчите и нищо да не споделяте! – настояваше на своето Илия. – Пък и такъв мъж, дето нивга не е криввал от правия път, не вярвам да има. Ако има, той или е най-големият будала или най-железният човек.

-         А бе, Илийка, кой не е имал разни истории, ама аз наистина не изневерявам на жена ми, пък ако ще да съм най-големият будала на тоя свят!

-         Имал си, значи, истории, я разкажи да чуем!

-         Разкажи, разкажи! – подеха и другите и накрая Коста се предаде.

-         Добре, момчета, ще ви разкажа защо не изневерявам на жена ми, та дано си извадите поука от тая история. Навремето, беше три-четири години след сватбата, моята Марина започна работа в един завод на три смени. Жена ми, знаете, е рускиня, от другия край на света ме последва и аз много си я обичах. Ама бях млад, кръвта ми вреше като на краставо яре. Та изпращах Маруся на работа нощна смяна и час-два след това се измъквах от къщи. Цяла нощ пиене, карти и жени. На сутринта, ни лук ял, ни лук мирисал, се промъквах вкъщи малко преди Марина, измивах си зъбите, та да не воня на алкохол и се тръшвах в леглото, все едно досега съм спал. Обаче няколко пъти така, една сутрин се връща Марина, уж ляга до мен в леглото, па изведнъж скочи като ужилена. Аз стискам очите и се правя, че спя и че нищо не усещам. Бре, че като се развилня тая ми ти жена!

-         Костя, казвай веднага где тъй был?

-         Какво ти стана, Маруска – казвам аз – къде да съм бил, спя си в леглото и те чакам, мила.

-         Лъжец! – и такъв шамар ми отпра, братя, че паднах от леглото на пода по задник.

-         Не лъжа, Маруся, кълна ти се, цяла нощ спах като къпан!, пък наум си викам „Бе откъде знае тая жена, следила ли ме е, що ли?”, пък Марина крещи:

-         Лъжец, обувки топли, чаршаф студен, кого ти лъжеш, негодник?!

-         Какво се оказа то, Марина ме подозирала от самото начало, защото знае, че ми е слаб ангелът. Още като се върнела сутрин от работа, хвърляла око на обувките ми да види дали са така, както съм ги оставил предната вечер. Пък то, мъжка му работа, кой ти ще се сети за такива дреболии. После пъхала ръка в обувките – ако са студени, значи никъде не съм ходил, щото в антрето беше студено, зимата беше това, ама ако са топли, значи скоро съм ги събул. А като усетила оная сутрин, че и чаршафите са ледени, щото се бях върнал малко преди нея и не бях успял да ги затопля, пощуря тая жена. Смеете се вие, ама на мене хич не ми беше до смях. Цял месец ми се сърди после и искаше да си ходи в Съюза, ама еле най-накрая я разубедих. Разбрах, че е срамота да имам такава умна и красива жена, а пък да я лъжа и да ходя по други. Сега само в кръчмата идвам от време на време и повече от трийсет години чужда жена не съм поглеждал – завърши разказа си бай Коста.

     Мъжете продължаваха да се смеят, а Илийката се тупаше с длани по коленете и през смях повтаряше „Обувки топли, чаршаф студен, хахаха”. После побутна по рамото Коста и му каза:

-         Бай Коста, ти сега да не вземеш да я разправяш тая история наляво и надясно, че веднага ще ни хванат и нас жените ни.

-         Не бойте се, момчета, няма да разправям, ама ако имате малко акъл в главите, ще се приберете вкъщи при жените си, че по-добри от тях няма да намерите. Една жена може да я излъжете, само ако тя самата иска да бъде излъгана, това от мен го запомнете. Ха, наздраве, момчета, живи и здрави и лека нощ! Отивам си вкъщи при моята Маруся!