Вече трети месец ядем само царевица. Как каква царевица? Царевица за прасета и кокошки. Звъня на майка си постоянно и я моля да ми изпраща колет след колет. Пълни с царевица. После я варя по 4-5 часа и така я ядем. Той със сол, а аз със захар. Той не плюе люспите, аз ги плюя. И продължаваме да ядем вече трети месец. Не съм уплашена, не съм и толкова гладна като предишните пет месеца. Пет месеца абсолютен глад, по две цигари на ден и по две кафета, и за седмица по един хляб. От 58 кг. паднах на 38 кг. почти. На 50 год. 38 кг.! Не знаех на кой свят съм. Сега поне ям царевица. Варена на зърна. Със захар. Тенджерата ври на котлона. До болка познатата миризма. Аз лежа в леглото и чета книга. Той гледа телевизия. Навън е кучешки студ. Сиво и мрачно небе е паднало върху земята и е някак зловещо тихо. Някак непоносимо. Небето е готово да завали, аз - да се разплача. Уж не плача, а сълзите ми текат, сами, някак си направо по лицето и попиват по възглавницата ми. Мокра е. Навън вали. Тихо, кротк ...