Обяд 2004г.
Вече трети месец ядем само царевица. Как каква царевица? Царевица за прасета и кокошки. Звъня на майка си постоянно и я моля да ми изпраща колет след колет. Пълни с царевица. После я варя по 4-5 часа и така я ядем. Той със сол, а аз със захар. Той не плюе люспите, аз ги плюя. И продължаваме да ядем вече трети месец. Не съм уплашена, не съм и толкова гладна като предишните пет месеца. Пет месеца абсолютен глад, по две цигари на ден и по две кафета, и за седмица по един хляб. От 58 кг. паднах на 38 кг. почти. На 50 год. 38 кг.! Не знаех на кой свят съм. Сега поне ям царевица. Варена на зърна. Със захар. Тенджерата ври на котлона. До болка познатата миризма. Аз лежа в леглото и чета книга. Той гледа телевизия. Навън е кучешки студ. Сиво и мрачно небе е паднало върху земята и е някак зловещо тихо. Някак непоносимо. Небето е готово да завали, аз - да се разплача. Уж не плача, а сълзите ми текат, сами, някак си направо по лицето и попиват по възглавницата ми. Мокра е. Навън вали. Тихо, кротко, като паднали сълзи. Обръщам се към стената, почти се долепям до стената, завита цялата и продължавам да чета.
- Какво четеш? – след много време ме пита той.
- За Филип.
Водата на царевицата е извряла, познавам я по къркоренето. Ставам и доливам топла вода. Още най-малко три часа има до обяда ни. Пак си лягам и продължавам да чета. Той е нервен, гладен, разхожда се из стаята и пак ме пита:
- За кой Филип четеш?
- Краля на Франция – Филип Хубави.
- И!?
Не ми се говори, но му отговарям.
- Стой надалече, надалече, ама много надалече от силните на деня. А още по-надалече стой от силните на века.
Царевицата ни е готова. Обядваме... обядваме... със силните на века!
Стефка Галева гр. Сандански
© Стефка Галева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз ви ръкопляскам...и наистина ви благодаря.
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
-
Страшно! И страшно хубав разказ!
-
Наистина прекрасно!
-
Така ми замериса на вкусно.
-
Прегръдки на всички!
-
Харесвам стила ти, Стефче!
-
Помня, че през 1984 г., когато се роди големият ми син, имаше режим на електроподаването - четири часа с ток и четири часа без ток. Е, тогава и конска царевица трудно се сваряваше, а да не говорим за това - как човек си плащаше пък електроенергията, която е изразходил за дългото варене на този "деликатес", а и как се справяше с обгрижването на бебе през студените есенни и зимни месеци.
Поздрав, Стефи! -
Силен разказ!
-
Върна ме в студентските години...чак така не е било, но имаше подобни моменти.
-
Поздрав!
-
Впечатляващ разказ, Стеф! И с драмата в него, и с великолепния начин на пресъздаване! Иска ми се да не е истина... истината ни..
-
И на мен, ако някой друг ми го беше разказал и аз нямаше да повярвам. Но е вярно...за съжаление. Добър обяд? Топъл?! Като всички хора при мама и тати...отдавна. Поздрави
-
Хубаво, макар и предозирано. А кой "Обяд ?г." ви беше най-добър?
-
Силно и хубаво написано!
Защото ти умееш да разбираш тези хора, да се докосваш до техните трудности и битие!
Поздравления! -
Благодаря за прочита и за разбирането! Люси, Ивон, Илко, Иван... добре, че ви има!
-
С поздравления, Стеф!Много силен и запомнящ разказ отново!!!
-
Най-после да прочета един разказ, който да ни напомня са съдбата на пролетариата! И веднага ми идва асоциацията за днешното гладуване на някои, само заради суетата си да изглеждат добре.Поздравления!
-
Стефи...
Прегръщам те топло и нежно до себе си, скъпа моя приятелко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
