Огледален образ
Ако се погледна в огледалото, ще видя ли теб? Ще видя ли твоето лице?
Очите ще са зелени, лицето сякаш кърваво, а ръцете копнящи за предателство. Дали това си ти? Или аз!?
Огледало... образ на сърцето и душата...
Но забравих за мечтата, а ти забрави ли красивите мечти, от щастие "белите" сълзи?
Сякаш вървя по улиците с нож в сърцето... как си още жива... вече не си ли там?
Аз... как да знам?
Сякаш полужива живея или горя? Как мислиш? Не! Не отговаряй, ти не съществуваш!
И пак ще попитам: защо си още жива?
Нима не те убих с нож в сърцето?
А аз горя за друго лице.
© Александра Николова All rights reserved.
