Oct 12, 2011, 8:02 PM

Огледало

1K 0 0
1 min reading

               Огледало 1

 

Кредо

Не иска с великите да се родее,

Предпочита последен да се смее!

Биография на един владетел

Не оборваше опонентите с тиради,

а издигаше им клади!

Български феномен

С пенсията си полека-лека

… събра богатствата на Мека!

Паралел

Преди момите се хвърляха в морето,

а днес за долари отдават си с сърцето!

Избор

Избирам: не муза на перото,

а госпожица в леглото!

Безименна миниатюра

Един каквото науми - постига,

а друг да умее цели да си науми - му стига!

In memorian

По клиничната пътека полека-лека,

стига гдето е пръстта по-лека….

Българска деммокрация

Върнаха частната търговия,

но с нея и... книгите на вересия!

Нашенска орис

На младини издига блокове в шоплука,

а... сега се рови из боклука!

Командировка

Карам с руска джипка,

но съм с руса рибка!

Кахъри

(одичка на кахъреното време)

Кахъра на катъра -

да се натъпче в яхъра!

На яхъра кахъра

- по-малко да го тъпче катъра!

На народа кахъра -

На цените сатъра!

На сатъра кахъра -

да вземе главата на катъра!

На мокрия кахъра -

Къде е чадъра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Кърчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...