liubomira97 (Любомира Герова)
69 245
Jan 16, 2011, 1:57 PM

Огън и пепел 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
809 0 7

Ако беше тук... само ако беше тук, щях да те прегърна силно, много силно. И нямаше да те пусна никога! С горещи сълзи щях да погаля кожата ти, с жадни устни да изпия уханието ти. Малките ми пръсти щяха да рисуват по красивото ти тяло. Игривите ни сърца щяха да се блъскат лекичко, притиснати едно до друго. Дишането ни щеше да чезне, изгубено в целувките, а наранените ни души щяха да се слеят в едно.
Но теб те няма. А и никога не те е имало... Няма и да дойдеш. Обаче аз ще си остана тук с догарящата клечка кибрит в ръката.. С пламналото минало, с купчината пепел – бъдеще.

© Любомира Герова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересно Сега разбирам,ти си писала това,вдъхновена от отчаянието.Може би трябва да спра с спама защото усещам че ставам досаден :D Но,продължавай да пишеш защото ми е интересно
  • Ами да, желанието ”той„ да бъде при мен и да ме обича, наистина го имам. Описанието какво би следвало от това е плод на въображението ми, никога не ми се е случвало (както споменавам накрая), но много ми се иска да се превърне в истина... И накрая, където споменавам за пропиляното бъдеще заради несподелената любов.. това го писах в момент на отчаяние и признавам, че в други моменти това, което ме очаква, ми се е струва много хубаво. Така че всичко зависи от настроението ми, но като цяло все още се боря с болката и да, преживяла съм го отдавна, макар и на някои да им се струва преувеличено, съдейки от произведенията ми. Благодаля ти за вниманието
  • А всъщност смея ли да питам..това което си написала..твое изживяване ли е или просто въображение,представа? Наистина ми стана интересно!
  • Георги, благодаря ти за хубавия коментар. Да, правилен е анализът ти. Накрая исках действително да създам картина, в която бъдещето на момичето е резултат от пропиляното й минало и споменът винаги ще я преследва, оставил огромна следа в сърцето й, неосъществените мечти също. Но и аз подкрепям теорията, че никой не знае какво да очаква занапред и винаги трябва да бъде отворен за любов!
  • Ами тук мога да анализирам по този начин - една мечта,която чака да се сбъдне.Може би изгубена надежда,която се превръща в отчаяние.Съществува предполагам мисълта,че никога нищо няма да е както преди...? Може би ми е познато това А колкото до бъдещето..трябва да сме с отворени сърца защото любовта се лекува само с любов
  • Хубаво е, но ми се струва, че ако напишеш в мерена реч, ще стане още по-хубаво!
  • Не съм съгласна с това последното за бъдещето. Никой не може да знае какво ще е то, доста често обича да ни изненадва. Понякога, когато ми се струва, че един ужасен ден е началото на студен и тъмен период, утрешният ден опровергава предположенията ми. Един пълноценен живот е редуване на разочарования и приятни изненади.
Random works
: ??:??