Ойкономия
2 min reading
ОЙКОНОМИЯ
Страдал още като млад от много болести, започнал да изучава естествени науки, но прочел една книга от св. Августин и това оказало толкова силно въздействие върху него, че изоставил университета. Влюбил се в жена превъзхождаща го почти във всичко и все пак се опитвал да я спечели, което му носело много страдания и накрая, усъмнявайки се прекалено в собствените си възможности, изоставил напразните усилия и заживял самотно. Издържал така около година и се преместил в друг град, но там го посрещнали отчужденост и пренебрежение и под натиска на това решил да сложи край на всичко. Напуснал един ден града с три метра въже под палтото си и когато изкачил едно малко възвишение с няколко дървета спрял, избрал клон и преметнал клупа. Поседнал малко да погледа наоколо и да събере достатъчно смелост, за да извърши онова, което бил намислил, когато видял пред себе си змия. Била отровна, с шарена окраска по гърба и го гледала и тя. Уплашил се, не знаел какво да предприеме. Това силно го разколебало, станал и изоставил това място. Прибрал се у дома разстроен и не излязъл няколко дни. Спял почти денонощно, не ял нищо и не можел за нищо да мисли. Когато отново излязъл тръгнал безцелно по улиците - имал нужда да ходи. На връщане спрял пред една църква и посегнал да отвори вратата на притвора, но била вече заключена. Почувствал се още по-самотен и злочест и просто седнал на една пейка в парка. Вече притъмнявало и както бил уморен, заспал. Когато отворил очи, наоколо било пълен мрак. Потрепервал от студ, станал и тръгнал да се прибира. Вървял по пясъчна алея и си дал сметка, че вдига много шум в такава дълбока и тиха нощ. Там, където короните на дърветата не пречели, гледал небето пълно със звезди и си дал сметка, че се усмихва - за пръв път от толкова време насам. След това заплакал, само със сълзи, без глас. Не плакал дълго и се почувствал по-добре. След седмица напуснал този град завинаги и живял честито още дълги години, но в деня преди да го направи отишъл в градското гробище и приседнал до една надгробна плоча. Покойникът му бил напълно непознат, но годината на раждане съвпадала. Трябвало да мине малко време преди да забележи една мъничка скулптура на ангелче от мрамор, която стояла някак неестествено и дори безвкусно върху гранитния къс. Крилете му били свити близо до тялото, главата леко наклонена на една страна и надолу, а лицето изразявало скръб. Това му се сторило малко прекалено, сред тази тишина и спокойствие наоколо.
© Константин Делов All rights reserved.
