Океан
Отново съм на брега. На границата, където вълните успокояват жълтата суша. На границата, където невъзможното получава шанс за нов път, ново измерение. И на невидимата линия, където онова, което се смята за трудно, се опровергава от хода на природата.
Отново съм на кривия клон, върнат от бурното синьо. Пия кафето си в собствената си компания. И вдишвам от солта. Вероятно съм интригуващ за кучетата на ранобудните, които са излезли преди работа, за да ги разходят. Потупвам най-добрите приятели на човека, приемам техните "усмивки" и си повтарям колко е жив животът. Докато си правим планове, всичко останало диша и преживява. Продължава функцията на общата аорта.
Рискувам да бъда отхвърлен от пролуката на отъпканото. Но избирам да съществувам от изборите, които правя сам. Избирам грешките, предназначени да бъдат извършени от мен. Избирам да бъда себе си. Да бъда себе си в движението на облаците. Всеки ден. Под открито и непрогледно небе. С и без звезди. В четири сезона. Сега.
Допушвам цигарата си под вниманието на Вселената. Тя за пореден път се превива от смях на съществуването ми. Като че ли ме сочи с пръст и ме съветва да облека онова наметало, което "отваря" бързо врати. Сърцето ми отхвърля версията на образа на свития в ъгъла, наклонил глава, на "съгласния" с всичко само защото иначе...
В съзнанието ми се гонят онези огнени коси, за които бях спрял да пиша отдавна. Днес отново ги сънувах. Отново почувствах невъзможността на онова, което продължава да живее някъде там с друга сила, с друг контраст. Изпълнила дълга в две мъжки сърца и радваща се на споделения живот... ми припомня колко крачки ми липсват напред, които да ми носят смисъл и лично щастие. Останахме в съществуванията си само защото не бях прекалено напорист, за да си тръгна трудно и шумно. Продължаваме да си говорим само защото оцеляването е свързано с взаимната помощ.
Знам, че е протегната ръка, но на сърцето не се угажда така...
© А.Д. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Успешна да ти е новата 2019!
Желая ти неизчерпаемо вдъхновение! -
Благодаря, Ади! До нови срещи
-
Хей, хей!
Колеги, завършваме с "Океан" тази година. А сега малко думи от мен:
Искам да благодаря на абсолютно всеки, който чете и дарява внимание на текстовете ми. Благодаря Ви за подкрепата, за прекрасните думи, за насоките, за онова, което ми оставихте и подсказахте! Беше година, свързана с много контрастираща любов във всичко онова, което Ви представих. Годината беше вдъхновена от много хора, които влязоха в живота ми и такива, които чрез своите думи започнаха да шептят в моите редове.
Искам да Ви пожелая:
Бъдете смели на творческия терен!
Бъдете силни и вярвайте, дайте шанс на думите от сърцето!
Не се страхувайте да бъдете себе си, да подкрепите онзи герой, който Ви се струва, че няма да се хареса на публиката, защото...
Всяко онова, подарено и почувствано отвътре, докосва и убеждава в своята правота!
Бъдете здрави!
В 2019 изместваме акцента върху друг жанр и разбира се...
Историята на Павел продължава, а писателите от лагера се задават с нови приключения! -
Океан Е! Поздравления, Ади : https://otkrovenia.com/bg/stihove/impresiya-82*
-
Както винаги прозата ти е един "океан" от чувства. Понякога тих и спокоен, понякога див, а понякога неспокоен и търсещ. Трудно се пише такъв вид проза. Честито Рождество Христово и Весело посрещане на Новата 2019 година, Аделина!!!
-
Заради оцеляването /физическото/ се погубваме.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Марианка...