Нали помните разказа за свраката, която ми открадна пръстена? Да?! Ето… Сега ще се опитам да доразкажа тази история, поглеждайки я от по-веселата страна на нещата. Всъщност, това се стремя да правя почти винаги… Почти!
На гости съм у леля Катя и бай Илия. Близки приятели като мен се посрещат в кухнята-там, където официалности няма, а други (външни) хора изобщо не се допускат. Представете си старите бели шкафчета с малките витрини и чашите от най-различен калибър, блеснали зад цветчетата, инкрустирани по стъклата… Под тях, излъскани до немай-къде си, бели фаянсови плочки облицоват стената, мивката… Стар диван се кипри с везаните си възглавнички, застанал насреща- до прозореца… Светло кафяво барче, не помнещо годините си, държи още един „Юность”, който не спира да работи напук на отдавна изтеклия му лимит. Нови са само полилеят (Подарък за годишнина!) и ламинатът, който им поставих по-миналата година… Той , естествено, е скрит под шарен чипровски килим, по средата на който е кухненската ...