Пиенето ми се отразява добре на махмурлука. То е защото съм ядосан. Пия три ракии и тръгвам. Не мога да си обясня къде отивам, но не е и нужно. Зная, че няма кой да ме чака и не бързам за никъде. Това е една среднощна разходка, разбира се, самотна, защото през деня предпочитам да спя и да събирам сили за гнева си, а освен това жегите са отвратителни и не се отразяват добре на запоя. Аз съм нощна птица. Скитането нощем си има свой чар и свои преимущества. Тихо е и няма кой да ми се пречка. Пусто е и няма кой да ми отнеме пустинята. В своята пустиня бедуинът съм аз и се чувствувам добре. Няма кой да ми отнеме мълчанията, няма кой да ми отнеме самотата, няма кой да ми отнеме тротоарите, което е за предпочитане пред досадата от примитивната простащина. Нарочно подбирам най- тъмните и безлюдни улици; не искам да ми се мярка никой и да ми досажда с глупостта си.
Кога работя ли? Ами не работя. Те ме пенсионираха по болест, тъй като съм бил луд.
Вероятно е така. Това е особена лудост. Не мога ...