Ставаха рано. Ставаха много рано, за да хванат най-подранилите клиенти и да не изпуснат никого. Работеха много здраво. Вечер затваряха ресторанта последни от редицата заведения, накацали успоредно на главния път, свързващ големия град с по-малките градчета и околните села. Не държаха на доброто кафе или уютната обстановка. Държаха на това, обикновените пътници и хората, занимаващи се с търговия по пазарите, да има къде да седнат, да хапнат топла чорба и скара, докато се спазаряват за по-добри и устройващи ги цени на продукцията. През зимата вътре беше студено и миришеше на въглища от запалената печка, чиято топлина се усещаше, само ако седнеш много близо до нея. Но пък лятото беше още по-непоносимо с миризмата на чесън и рояците мухи, които не се смущаваха от нищо и кацаха необезпокоявани от никого, където си поискат.
Собствениците обаче бяха добряци, отзивчиви и народни хора и това до голяма степен допринасяше за непрестанния поток от клиенти, нямащи нищо против да разменят по някоя д ...