(това е продължение на предишните части)
Сигурно се чудите защо изобщо съм си измислил въображаем приятел. Нима просто съм искал да бъда сам? Ами дали в началото ей така, на шега, съм си представил едно малко момче, горе-долу на моя ръст, с протрити дънки и тениска на „Костенурките нинджа”, с кестенява косичка като мен (после моята щеше да потъмнее), малко носле като мен, само с няколко сантиметра по-високо на ръст от мен, което има същите интереси като мен, смее се на същите вицове като мен и което винаги е готово да играе на това, което на мен ми се играе; а после полека-лека съм започнал да вярвам в него?
Не, че има голямо значение как се е появил Ники. Важното е, че го имаше и благодарение на него, аз не излизах навън и нямах приятели.
По-късно, когато си отиде, само за една година се сприятелих със страшно много деца, и за една година успях да поканя дори гости на рождения си ден, което доказваше, че съм започнал да се развивам без видими отклонения.
И всички, освен моето семейств ...