Слънчев лъч се шмугва покрай вдигнатите ми на бюрото крака и се спира върху папка с гриф "Несвършено". От месец насам тя набъбва с темповете на външен дълг, но не това ме безпокои - безпокояг ме двамата типа на терасата отсреща. Единият е с телосложение на стик за снукър и лице на мишелов с хранително разстройство, а другият някак успява да бъде по- грозния от двамата. Както всеки ден през последния месец, те стоят, небрежно облегнати на парапета на терасата, и ми предоставят чудесна възможност да чета по устни , едно от любимиге ми занимания. Преди месец случайно прочетох по устните... по човката на Мишелова, че искал да сваля правителството, и затова трябвало да се хакне някакъв канап. Другият му отговори, че пилците се броели наесен, и че чешкият винервайс е най- добрия. (за винервайса всъщност не съм сигурен, четенего по устни не е точна наука). Оттогава не спирам да дебна двамата злоснамереници, които, за тяхно нещастие, са съседи на буден гражданин като мен.За капак, в детективск ...