Опит за портрет на един мениджър
Работата й беше отговорна, затова всяка сутрин внимателно обмисляше стратегията си за деня. Традиционно започваше със скандал в канцеларията, за всеки случай, превантивно. После събираше чистачките на инструктаж. Всъщност, под прикритието, че чистят, те изпълняваха мисия да слухтят и донасят. При другите й доносници имаше борба на интереси, докато леличките бяха някак си по-непредубедени и обективни.
После се барикадираше в кабинета си и налапваше телефонната слушалка. Говореше с часове - отлично съзнаваше колко важни са комуникациите в наши дни. Държеше на иновациите и не пропускаше квалификационните форми на усъвършенстване. Скоро се върна от курса: „Съвременният мениджър - модерни методи на управление". Особено я впечатли „ефектът на маймунката" т.е. умението да прехвърляш собствените си проблеми върху гърба на подчинените си. Веднага го приложи на практика...
По принцип, рядко излизаше от кабинета си. Както се казва: „Моят кабинет - моя крепост." От време на време пращаше дежурната чистачка да привика този или онзи. При вида на разсилната всеки се молеше да не чуе името си, а призованите тръгваха с наведени глави и свити сърца. Когато излизаха от кабинета й, едни трескаво търсеха валидол, други си мереха кръвното, а най-смелите я псуваха наум... Мразеше, когато подчинените й разговаряха помежду си - едва ли си разменяха рецепти, със сигурност си шушукаха против нея... Затова тутакси им измисляше такава работа, на която и Сизиф не би завидял. Но най-безпощадна беше към инакомислещите - ако можеше, би ги ликвидирала с един поглед. Тъй като още не владееше това изкуство, ден и нощ изобретяваше все по-рафинирани методи на инквизиция. Хората панически се разбягаха, кой накъдето му видят очите... Началниците й се преструваха, че не забелязват нищо, градчето коментираше поредната й жертва, а на нея не й пукаше... Имаше неограничен мандат.
Беше директор на основно училище.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
