11 min reading
ОПИТ ЗА ПРИКАЗКА
Не е подходящо за лица под 18 години
Имало едно време един вдовец, който имал трима сина и една ламя, която бил кръстил Стоименка. Беше ги отгледал сам, още от малки. Както синовете си, така и ламята. Обичаше ги много и правеше всичко за тях. Каквото поискат. Единствено му беше трудно с ламята, защото тя, понеже не познаваше други същества освен хората, се мислеше за човек. Колкото и човекът да се опитваше да и обясни, че бърка, тя настояваше на своето.
- Не си човек, бе – казваше й той – Ламя си! Голяма, грозна, люспеста и зелена ламя! Толкова ли не разбираш?!
- Не – настояваше тя – Човек съм! При това жена! С големи, красиви и жълти очи, с прекрасна грапава кожа и чудесен лош дъх.
- Ето бе – казваше пак той, като вземаше едно огледало и показваше отражението си в него – Човек!
После обръщаше огледалото към ламята и обясняваше:
- Ламя! Ти! Да виждаш прилика?
Стоименка кокетно се оглеждаше в огледалото и казваше повече на себе си от колкото на човека, който тя мислеше ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up