Jul 30, 2011, 6:28 PM

Опитай се да ме събориш!

  Prose » Others
1.1K 0 0
1 min reading

Аз съм като стъкло, начупено на парченца, лепено милиони пъти и дори да го начупиш на още толкова, няма да ме заболи кой знае колко. Или може би аз съм свикнала на болката дотолкова, че всяка нова само гъделичка раните. Или може би ме боли много повече, но отказвам да го приема. Аз съм като хартия, намачкана, накъсана, изглаждана хиляди пъти и дори да ме стъпчеш още толкова, няма да има кой знае какво значение за мен. Или може би аз съм свикнала да ме предават дотолкова, че всяко ново разочарование само гали наранените места в сърцето ми. Или може би го приемам много по-тежко, но не искам да го покажа. Но дори да ме сринеш, аз пак ще се изправя. Защото съм свикнала след като падна, да стана. Да изтупам прашните колена и да се усмихна. Защото съм свикнала да се издигам по-силна, по-борбена, макар и наранена. Аз съм  като сграда, чийто основи понякога рухват и се разнася от нея наоколо само прахта. Но като сграда после се изправям и опорите си закрепям по-здраво за земята. Така че, опитай! Опитай се да ме събориш. Опитай се да ме видиш беззащитна, слаба и пречупена. Опитай се да ме блъснеш в пропастта и след това се моли да не се измъкна от дупката, в която си ме пратил, защото и най-силната и искрена молитва няма да ти помогне. Защото аз ще стана. Аз ще се усмихна и ще застана с гордо вдигната глава. Защото може да ме боли  дълго време след това, но знам, че времето ще ми помогне да затворя раните си, въпреки че белезите ще си останат. Аз няма да се предам и няма да се откажа. Можеш да пречупиш сърцето и душата ми, но няма да пречупиш волята ми. Можеш да скършиш крилата ми, но няма да скършиш вярата ми. Можеш да изгориш мечтите ми, но няма да изгориш надеждата ми. Можеш да ме нараниш, но никога няма да убиеш това, което съм.

Аз съм като стъкло, като хартия, като сграда. Аз съм като огън, като буря, като настроението на хората. Аз съм като времето. Може би дълго време ще бъда тъжна, мрачна и самотна, но после като слънце ще изгрея над това, което е било до сега. Опитай се да ме събориш! Аз ще се изправя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...