Опитомяването на една лисица

Историята за Малкия принц винаги ме е впечатлявала, макар и никога да не съм вярвала в нея. Никога не съм си мислила, че на света може да съществува мъж, наподобяващ дори и малко идеала на Сент-Екзюпери.

 Може би съм грешила...

 Моят Малък принц беше на 40 и се появи в живота ми, за да го преобърне, и то само за няколко дни. На пръв поглед всичко това изглежда абсурдно, но е напълно реално.За пореден път се убедих, че най-значителните промени в историята ни се случват за съвсем кратки периоди от време.

 Той се появи така ненадейно, сякаш с това искаше да ми покаже,че все още съществуват чудеса, че съдбата може да ни изненада по всяко време.

 Познавах го доста време преди да се влюбя в него, но никога не го бях виждала в тази еротична светлина. Срещах го по събирания и партита, всеки път с различни жени, а и аз тогава бях с друг.Смятах го за един от онези посредствени свалячи, които могат единствено да предизвикват съжаление у хора като мен.

 И така докато не ме целуна. От този момент той се превърна в мъжа, с когото можех да споделям странните си сексуални фантазии, да се смея до припадък, да се любя до полуда...

 Пет дни.Достатъчно дълго, за да успее да открадне сърцето ми и да се върне при жената, с която живееше. Жената, от която аз на свой ред трябваше да се опитам да го открадна.

 Но моят малък принц си отиде. Не знам дали си замина завинаги, но вече не е при мен.И може би никога повече няма да се върне, за да не разруши мита за себе си: "Онова, което се е случило веднъж като вълшебство, остава в историята завинаги".

 Малкият принц живее някъде в необятната вселена, на някоя далечна малка планета сред ослепителния звезден прах. Тук, на Земята, той успя да опитоми една лисица, която го очаква, макар да знае, че може никога повече да не го види. Всяка нощ тя поглежда към звездите и си спомня за него, за магията...

 Но дали той я е запомнил? Дали се сеща понякога за нея?

 "Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш" - ми каза преди да си тръгне.

 Аз няма да плача затова, че изгубих моя малък принц, защото никога не съм го притежавала.Нито пък някога ще съжалявам, че съм се влюбила в него. Напротив, щастлива съм, че го срещнах на пътя си, защото именно той ми показа блясъка на звездите и ме научи да говоря с тях.

 Единственото, което му написах, беше: "Хубаво е да бъдеш опитомен.", на което не отговори. А и аз не очаквах отговор. Може би жената, с която е той, не е позволила да прочете написаното от мен. Сигурно се е страхувала да не го изгуби, и с право. Това не е толкова важно. Важното е, че аз разбрах какво е да бъдеш с един малък принц. Приех предизвикателството и не съжалявам.

 Рискът си е риск.

                                                                                      Август, 2005 г.