Даниел
Осъден на 30 години затвор
Гледах през прозореца от задната седалка на полицейската кола. Ръцете ми стояха в скута, заключени с белезници. Дрехите ми бяха окървавени, изцапани с кал. От лицето ми още се стичаха капките кръв, останали по кожата след като отнех живота на своята жертва. Всеки момент щеше да се съмне. Хората щяха съвсем скоро да научат за случилото се. Пресата щеше да гръмне със заглавия, които да ме изкарат като най-безскрупулния и хладнокръвен убиец. Скоро слънцето щеше да изгрее над града. Моят град. Най-красивият, намиращ се до морето. Знаех, че дълго време няма да го видя отново. В живота ми настъпваше нов етап. Залез, мрак от който щях да се измъкна след много години престой зад решетките.
До преди няколко дни бях щастлив, тридесет и пет годишен мъж. Бях истински доволен от своя живот. Още от малък имах мечта. Моята страст беше готвенето и си мечтах да отворя свой собствен ресторант. След много години упорит труд и несломима вяра, накрая успях да сбъдна мечтат ...