Орехчето
- Ей дете, не ме ли видя? Наведи се, де! Не ме чува сигурно. Аз съм орехчето. Досега бях на дървото. Бях със зелена ризка и се криех в зелените листа. После ризката ми стана кафява, натежах и паднах от клончето. Сега лежа тук и чакам да ме вземе някой. Ядката ми е много вкусна. Сладкишите с моите ядки са по-хубави от другите. Заслужава си да се наведе човек и да ме вдигне от земята. Ти какво, не ме ли виждаш? Ще ти кажа още нещо. От мен става и красива малка топчица за новогодишната елха. Само трябва да ме облечеш със станиол и - готово. Ще блестя от светлината. Е, видя ме най-после. Сега се наведи! Поклони се на това голямо дърво, което ражда нас - орехчетата. О, колко топли са ръчичките ти... Много ми е приятно. Да се запознаем. Както казах - аз съм... Аз съм Орехчето.
© Харита Колева All rights reserved.
