> ∞
>
>
>
> Едва когато над мен проблесна светкавица, непоследвана от дъжд, усетих как то ме напуска, как оставам само аз и започнах да осъзнавам какво съм направила. Вдигнах ръце и ги притиснах към лицето си, прехапала устни. Когато се изправих и хукнах без посока нанякъде, от Римън вече нямаше и следа. Профучах покрай кратера с отблъскващата полянка, подминах група оранжеви храсти и се строполих на земята, останала без дъх. Лежах върху безброй дребни бели камъчета, а над мен керемидените скали бяха оформили нещо като свод в следствие на бавната ерозия. Мястото беше уединено, отдалечено от къщата на Римън, безмълвно гостоприемно. Насреща, почти със смущаваща близост се издигаха М-образните върхове на другата планинска верига и превръщаха областта със снежнобелите камъчета в нещо като ничия земя. Тази мисъл внезапно ми се стори безумно потискаща и сълзите ми рукнаха. Седнах, облегнах се на ръждивочервената стена на плитката пещера и оставих мъката да се нахвърли отгоре ми. Захълцах как ...