> ∞
>
>
>
>
>
> След няколко века или може би след секунди усетих как се връщам и клепачите ми се вдигнаха. Безпаметният мрак разхлаби хватката си около мен и ми позволи да се събудя.
>
> -Хайде, ягодке, вече реших, че си избягала от мен.
>
> Веселият тембър на Сънсет потрепваше в храбрия опит за шега. Установих, че съм в състояние да се надигна и осъзнах, че съм си вкъщи. Лежах на огормното легло в спалнята, а приятелят ми седеше до мен. Прозорците бяха ониксовочерни, нощната лампа поглъщаше сребристия блясък на двете луни
> ...