> ∞
>
>
>
> Едва когато останах сама, осъзнах, че аргументите, които сме привеждали с мама в ресторанта са напълно несъстоятелни.
>
> Всичките й приятелки бяха омъжени за по-възрастни мъже, Велвет беше седем години по-голям от Малена, Дотъм – пет, и дори самият ми баща беше четиринайсет години по-възрастен от майка ми. Всяка от нас беше говорила едно, а бе имала предвид съвсем друго. Мислите ни са били обаче едни и същи – „Дано не разбере какво чувствам”.
>
> Значи мама... искаше Римън. Обляха ме студени тръпки, докато слагах новите си сандали. Проблемът не е бил във възрастта, никога не е бил там. Проблемът е бил, че майка ми обича Римън. Пръстите ми бяха замръзнали върху каишката. Изблиците й на гняв са били предизвикани от ревност(?!). Това ли беше обяснението? Беше съгласна Малена да остане завинаги в Планините на Забравата, но аз да не се срещам с Римън... а това вероятно означаваше, че и той не е безразличен към нея. Започна да ми се гади.
>
> Но нали тя винаги е предпочитала Мал ...