Внезапно появилият се бурен вятър заблъска прозорците и засвири в комина на малката къщурка, кацнала на високия бряг. Не след дълго огромната вълна Солуган, която вятарът беше подгонил от вътрешността на морето, се стовари върху скалите под нея. Заприиждаха още големи вълни. Като гладни вълци те се хвърляха върху скалите, разбивайки на пръски мощните си тела.
От бурята Никола се събуди. Тревога обзе душата му при мисълта за пуснатите мрежи, които бурното море можеше да отнесе. Обадиха се и отколешните болежки в старите му кокали. Остана дълго време буден. Когато най - после пак заспа, беше споходен от странен сън. Присъни му се, че в дивата череша, която растеше в края на пустото, келяво място до неговото лозе, има скрито имане.
Сепна се от странния сън. Изправи се, седна в леглото и отпусна босите си крака върху постланата до леглото му овча кожа. Потърка очи и погледна към ъгъла на стаята, където беше иконата на Света Богородица с младенеца. Запаленото кандило под нея хвърляше дрезга ...