Коридорите вече бяха празни. Светеха, окъпани в евтиния препарат, чиято миризма оставаше завинаги в спомените на всеки, който някога е бил ученик. Само приглушени звуци, идващи от вътрешността на класните стаи, нарушаваха
очарователния, но винаги привиден училищен покой, на който точно сега нямах възможността да се насладя.
Будилникът пак ме подведе. Имам чувството, че го прави нарочно. Когато най-много ми се налага да се събудя навреме, точно тогава нещо му става и резултатът е налице - пак закъснявах.
Стаята, в която трябваше да проведа първия час, се намираше в дъното на дългия училищен коридор. Заслушах се отдалече, но не чух никакъв шум. Стори ми се странно. Обикновено, когато закъснявах, учениците ми се чуваха от входната врата, два етажа по-надолу, но този път беше тихо. Нахълтах в стаята, завладян от страшно предчувствие. Цялата тайфа осемнадесетгодишни момичета и момчета безмълвно бяха заели местата си, а директорът Иванов стоеше вкаменен в близост до черната дъска. Тази карти ...