05:30 - Получавам лек спазъм в десния си крак, от което се събуждам.
05:40 - Осъзнавам, че няма да мога да заспя отново. Свикнал съм да ми се случва така, особено около пълнолуние.
05:41 - Ставам от леглото и заобикаляйки препятствията по пътя си отивам до тоалетната.
05:45 - Обличам се и слагайки едно чисто ги в раницата си се измъквам от вкъщи на пръсти.
05:47 - Няма кьораво такси, ще се ходи пеша до доджо.
06:10 - Благополучно пристигам в залата. Преобличам се и загрявам.
06:20 - Свалям бокена си от мястото му, сядам в сейза и започвам да сека - вертикал, диагонал, диагонал. Чувал съм да наричат упражнението по два начина - 1. Шомен, йокомен, йокомен и 2. Шомен, кесагири, кесагири, но аз му викам вертикал, диагонал, диагонал. Поставил съм си няколко задачи, за които да следя:
1. Всеки прекарал малко повече от няколко месеца в сферата на японските бойни изкуства, се е научил да седи малко време в ритуалния седеж сейза, но аз искам да направя моето време малко повече от малко.
2. Избирам си упражнението ми да е вертикал, десен диагонал, ляв диагонал и се старая да не наруша последователността на сеченията.
3. Не трябва да докосвам татамито с бокена.
4. Релаксирани движения без паузи между тях.
5. И не на последно място да не се тресна случайно по главата.
В доджо цари приятен сумрак, остават броени минути до разсънване и вече се появяват първите признаци на развиделяване. Бих тренирал и със затворени очи, както съм правил не веднъж до сега, но точно този момент - границата между нощта и деня ми харесва много и не искам да го изпусна. Когато правя за себе си някое упражнение, особено ако броят повторения са доста, никога не си броя, а просто действам и без това има толкова много детайли и усещания, за които да следя, че един разсейващ фактор, като следене на бройки въобще не е добре дошъл.
Има дни, в които усещам всичко около мен особено изострено и имам чувството, че няма задача, която да ми се опре. Това са любимите ми моменти за трениране, защото в такива дни няма техника, която да не мога да направя (дори и съвсем нова за мен), няма физическо усилие, което да ме откаже, няма спаринг, в който да не се представя достойно, дори и срещу най-елитни бойци усещам предварително всеки техен ход, всяка атака и защита. Просто чувствам, че вътре в мен нещо гори и как този огън ме води и дава сила... Днес е такъв ден, да видим какво ще ми донесе.
... Вертикал, диагонал, диагонал, вертикал, диагонал, диагонал... Всяко сечене е придружено с издишане, всяко зареждане - с вдишване. Огънят в мен ме изпълва изцяло, следва всяко мое движение, имам чувството, че още малко и ще го видя да танцува по върха на бокена ми...
- О, велики учителю - прекъсва упражнението ми някакъв глас - научи ме какво е това "дзен".
Замръзвам в джодано камае и поглеждам в посоката, от която дойде този неочакван въпрос, който всъщност ми звучи адски познато от някъде. В първия момент не виждам никого, въпреки че вече е почти светло. Хвърлям един поглед към часовника на стената - малко след 06:45 тренирал съм почти половин час. После пак поглеждам към ъгъла на татамито и тогава го видях - някаква котка на тигрови райета се е излегнала фотогенично до коша с палките, както само представител на техни род могат да правят и ме гледа очаквателно, все едно тя е задала неочаквания въпрос от преди малко. Да бе да!
- Какво, езика ли си глътна?! Попитах те нещо! - значи все пак е била тя.
- Кой си ти? - решавам да спечеля малко време.
- Аз съм Ко Та Рак - оказа се той - познаваш един мой братовчед, а това е Но Щен Вълк.
Едно петно до чувала се раздвижи и ми кимна. Аха, чувал бях за тези двамата...
...
Аз съм Но Щен Вълк, днес заедно с приятеля ми Ко Та Рак изпълняваме една малко задачка поставена ни от Шира (един странен братовчед на Ко), който ни заръча да по тормозим малко, както ние си знаем с въпроси един от неговите ученици. За целта ни доведе в тази зала, точно когато въпросния индивид си отключваше вратата. Скатах се зад един параван, а приятелят ми се скри зад някакъв кош с шарени пръчки стърчащи от него. Човекът влезе, като незнайно защо се поклони на входа, без да ни забележи, заради тъмнината царяща в помещението. Преоблече се в някаква бяла дреха, препаса черен пояс, който върза по специален начин и започна едни странни дейности свързани с въртене на главата, ръцете от раменете и лактите и някакво кълчене на китките, после си въртя кръста, таза, коленете и глезените, подтична малко и накрая се чекна няколко минути на пода. След като свърши с това се кротна за малко и все една крива пръчка окачена на стойка на стената и сядайки върху коленете си се захвана да маха с нея във въздуха.
Скоро разбрах, че той прави всичко на всичко три маха повтарящи се в една и съща комбинация, отново и отново и отново... Имаше нещо хипнотично в движенията му - абсолютно еднакви през един и същ интервал от време... Не зная колко дълго съм го наблюдавал, от транса ми ме извади нещо доста странно - видях как лявата длан на човека започна съвсем леко да свети, като постепенно слабото сияние го обхвана целия, дори плъзна и по пръчката, с която тренираше. Чух как до мен Ко Та Рак стреснато си пое дъх, но съвсем тихичко. Още много наблюдавахме странното явление, макар че сега като се замисля трябва да не е било повече от няколко минути, защото границата между ноща и деня не се задържа дълго.
По някое време Ко си опомни и явно реши да премине към изпълнение на задачата, с която дойдохме тук:
- О, велики учителю - тъкмо редеше котакът, решил да ползва изпитаната вече схема - Научи ме какво е това "дзен".
Човекът замръзна както беше замахнал с пръчката над главата си и учудено се огледа, в първия момент не ни забеляза, но после се загледа преценяващо в Ко.
- Какво, езика ли си глътна?! Попитах те нещо! - премина в настъпление бъбривият ми приятел.
- Кой си ти? - учудващо спокойно попита човекът, а пръчката още си беше над главата му, явно забравена там.
- Аз съм Ко Та Рак, познаваш един мой братовчед, а това е Но Щен Вълк - кимна към мен котката. Поздравих го учтиво и в този момент очите му просветнаха странно, сякаш да покажат, че сиянието от преди малко не е било илюзия.
- Дзен не съществува - каза човекът и най-невъзмутимо продължи с прекъснатото си занимание, без да ни обръща повече никакво внимание. Подобно поведение още не бях срещал от някой, който не е представител на котешкия род.
- ...?! - каза Ко останал без думи за пръв път откакто го познава...
...
Няколко мига мислите ми препускаха, припомняйки си всичко, което Шира ми е разказвал за тези двамата и мисля, че намирам верния изход от положението, в което се опитва да ме постави нахаканият котак:
- Дзен не съществува - след това крайно изказване продължавам със сеченето, усещайки се, че съм си седял в джодано камае, докато е траяла цялата размяна на реплики.
06:55 От онези двамата няма и следа, а мен започва да ме гложди едно подозрение за причината на тяхното посещение...
© Стоян Вихронрав All rights reserved.