Глава втора
І
- Искам да ти кажа Грег, – говореше Аврамов, докато катереха прохода Петрохан – че от тия завои тук ми се зави свят, а това не ми се случвало от момента когато за пръв път видях жената трезвен. Страшна работа, бате! Да не говорим, че и съм снощен и така ми се яде една шкембе чорба, че човек убивам. Да знаеш.
- Не ми се оплаквай като ученичка! – скастри го Грег – Да не са ти наливали алкохолът насила снощи.
- Е, добре де! Кажи ми ти к'во ще направиш, ако най–накрая видиш свободата, за която толкова си се борил, да чука на вратата. Почувствах се като партизанин на девети септември бе, бате.
Той кривна рязко волана, за да избегне една дупка на пътя, при което без малко да отнесе малко невинно борче, но се разминаха без щети.
- Не, така не става! – установи Аврамов – Дай една бира от задната седалка, че иначе 'сé сме излетели от пътя, а тая кола не е самолет, мамка му.
Грег отвори бира и му подаде. В такива моменти шофьорът трябва да се обгрижва като родилка в девети месец. С ...