Глава втора

         І

         - Искам да ти кажа Грег, – говореше Аврамов, докато катереха прохода Петрохан – че от тия завои тук ми се зави свят, а това не ми се случвало от момента когато за пръв път видях жената трезвен. Страшна работа, бате! Да не говорим, че и съм снощен и така ми се яде една шкембе чорба, че човек убивам. Да знаеш.

- Не ми се оплаквай като ученичка! – скастри го Грег – Да не са ти наливали алкохолът насила снощи.

- Е, добре де! Кажи ми ти к'во ще направиш, ако най–накрая видиш свободата, за която толкова си се борил, да чука на вратата. Почувствах се като партизанин на девети септември бе, бате.

Той кривна рязко волана, за да избегне една дупка на пътя, при което без малко да отнесе малко невинно борче, но се разминаха без щети.

- Не, така не става! – установи Аврамов – Дай една бира от задната седалка, че иначе 'сé сме излетели от пътя, а тая кола не е самолет, мамка му.

         Грег отвори бира и му подаде. В такива моменти шофьорът трябва да се обгрижва като родилка в девети месец. След като свърши тази отговорна работа, отвори една и за себе си. Реши, че ако ще летят, поне да е с бутилка в ръка. Някак си по-успокоително е. Отпиха и доволно премляснаха.

- И къде, викаш, е това кръчме с шкембето? – продължи другаря Аврамов по темата, която беше номер едно за него в този момент.

- Ако не решиш да се правиш на самолет от българската авиация, след половин час сме там. Само трябва да минеш Петрохан и най–важното да го спуснеш внимателно като Алберто Томба в най–добрите му години.  Мисли за шкембето и ще оцелеем.

- Грег, ти май се притесняваш нещо, бате? Споко. В спускането нямам равен. На мен проблема ми е изкачването.  Откакто се ожених за моето малко хипопотамче, избягвам да се катеря много, много върху нея, та от там намразих и катеренето по принцип.  А бе, животът е мръсна приказка за възрастни.

- Тук си в дълбока грешка. Знаеш ли какво е казал Айзък Айзимов по този въпрос?

- К'во е измъдрил тоя пич?

- Животът е приятен. Смъртта е спокойна. Преходът между тях е проблемен.

- Еба си! Тоя е много прав, да знаеш. А, наздраве по тоя повод!

Чукнаха се и отпиха. Аврамов метна празната бутилка отзад и каза:

- Дай още една бира, бате! Тия философски разговори ме карат винаги да ожаднявам.

Грег му метна поредната. Аврамов отново отпи сериозна кремиковска глътка.

- Ще се живее, Грег! – обяви той – Усещам как животът бавно, с леко разузнаване си пробива път във вените ми.

- Животът е прекрасен, другарю Аврамов! Особено ако не си спомняш миналото и не мислиш за бъдещето.

         В колата настана тишина. Двамата впериха замислени погледи в дърветата от двете страни на пътя. Есента ги беше изрисувал с пъстра палитра от цветове, в която преобладаваха жълтото и червеното. Имаше нещо тъжно в това, че листата са най–красиви в мига на своята смърт.

Аврамов пръв наруши тишината, спуснала се между тях като театрална завеса.

- Бате, понякога мисълта ти е дълбока като Марианската падина. Имам чувството, че ще потъна в нея като баласт и никога повече няма да изплувам. Да не говорим, че ми се допи нещо по–твърдо, че тая бира взе да ме изнервя сериозно.

- Понякога сивите ми клетки сработват, но за кратко. – оправда се Грег.

- А бе, няма значение. Важното е да не дават на късо, че тогава става страшно. Добре де, ние нямаме ли нещо твърдо в колата?

- Имаме, ама не ти го давам. След малко сме при Бай Сталин бе, човек. Успокой топката и тупкай на едно място!

- К'ъв е тоя Сталин бе бате? Векът отдавна е друг.

- Така се казва кръчмата, пич. Какво да правиш, като са го кръщавали човека през миналия век. Всеки си носи името и бремето.

- Много добре знаеш, че аз уважавам другаря Сталин. Не се прави на ощипана невеста. Да яда шкембе при бай Сталин. Е, това вече е класика в жанра.

         Телефонът на Грег иззвъня пронизително, което така стресна Аврамов, че той за малко не изгуби управлението. Грег го вдигна и след малко съобщи на Аврамов:

- Ония капути, Борката и Борсата, са вече в кръчмата. Казаха ми да ти кажа, че ракията е трепач и, че Боян е с тях.  

- Тия кога са тръгнали, мама му стара? Сигурно не са спали. Пък и Боян откога стана ловец.

- Нали знаеш, че Борсата гледа да не се мотае много покрай жената, а Боян сигурно го дава наблюдател.

- Ще му дам аз една жена! Неговата поне не е хипопотам като моята. Може да седне на стол без да се притеснява, че ще го счупи. Знаеш ли аз колко стола съм платил по заведенията. По едно време мислех да вляза в мебелния бизнес, заради моята. Поне щях да си пласирам продукцията покрай нея. Щяхме да бъдем като в „Хлапето” на Чарли Чаплин. Тя влиза в заведението, сяда на стол и го чупи и изведнъж се появявам аз с предложение веднага да им продам едни. К'во ще кажеш, хитро, а? Маркетингът ми беше убиец.

- Винаги съм казвал, че ти си един малък Остап Бендер.

- Е, няма да се обиждаме сега! Малък е Остапчо. Аз съм голям.

- Голям си като заводски комин. – каза Грег и прихна да се смее.