ОСТАРЯЛАТА КРАСАВИЦА
Жената е нежно, крехко цвете. Силните лъчи на жестоката мъка изсушават и сбръчкват листенцата и, буйните води на хилядите пролети сълзи подкопават силата на корените и; житейската буря я бие неумолимо и превива стеблото и.
Затова старата жена има сбръчкано лице, тъга в очите и превита снага. Затова от предишната красавица не е останала и следа, а мъжете, подобно на пчели, които са се стремели с всички сили да вдъхнат аромата и някога, сега я подминават с безразличие, или още по-лошо - с отвращение и присмех.
Бедната изсъхнала роза може само да сънува своята прекрасна младост!