Влязох – винаги са в мазето, не знам защо и не ме интересува. Просто помня, преди 30 г. пак бяха там – силно осветени, но хладни, без прозорци и дневна светлина. Може би, за да ни напомнят къде ще отидем един ден...

Пред кабинета седеше само една жена с обръсната глава - възрастна, или по-скоро състарена от борбата за още ден живот. Прилежно беше сложила маска, въпреки, че нямаше никой. Седнах в другия край и без маска, не ме е страх от Ковид-19, със сигурност няма да умра от менте грип, макар, че вероятно ще ме включат в статистиката. Аз, разбира се, няма да мога да споря, нито да доказвам обратното...

       Жената ме огледа внимателно и безизразно:

       - Нова сте, не съм Ви виждала досега Тук?

       Приличаше на въпрос, но не беше. Тя знаеше, че идвам за първи път, защото всеки ден минаваше през този кабинет. Въпреки това и отговорих:

       - Да, нова съм, имам да правя 33 процедури. Един месец и приключвам.

       По устните на жената пребяга тъжна усмивка:

       - Аз вече трета година идвам, за един месец никой не е оздравял.

       Странно, тези думи ме накараха да се усмихна: „Трета година, значи имам още доста време.“ Жената ме гледаше неразбираща, на какво ли се усмихвам? Усмихвах се на надеждата, която тя ми даде, без да разбере. Даде ми още време, което аз самата не бях посмяла да си дам. Благодарих и и и пожелах да бъде здрава още дълги години живот.

       И тогава се сетих за една друга жена, която яростно защитаваше тезата си, че излекуван от рак НЯМА.

       - Госпожо – казах и – аз познавам човек, излекуван напълно, вече 30 г. живее, ходи на работа.

       - Глупости – настоя жената – няма такъв човек.

       - Напротив, говоря за сестра си...

       Спорът продължи с още няколко реплики. Не мисля, че имаше победител, имаше едно усещане на отвращение към тази жена.

       - Госпожо, за Бога, какво правите? Оставете надеждата на хората!

       Не ме разбра, може би, никога няма да ме разбере. А, може би, отдавна ме е забравила, но аз ще я помня винаги. 

       "Прости и Господи, тя не знае какво говори!"