Осъзнаване - 11 от втора част на романа
XI
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ето - имало и един по-свеж, дето още не се е изложил. Дали пък за него да не гласувам? То вече свикнах да ме лъжат и един повече – какво ли по-страшно може да ми се случи, та нали при предишните чак и главата си счупих! Напънах се да мисля и програмите на кандидатите да чета. Въртях, суках и най-после до избирателната урна се дотътрих. Е, признавам си, че малко поизлъгах! След толкова болнични дни, изпълнени с гледане на телевизия и четене на вестници, бях убеден, че вече добре познавам програмите на основните политически сили. Бях си изградил някаква представа за всяка от тях и може би нови кули с илюзии. Сигурно щях с по-голяма охота да се отправя към урните, ако не беше одобрена лотария за повишаване на избирателната активност. Почувствах се унижен. Реших или въобще да не гласувам, или да избера този, когото управляващите ненавиждат - те заслужаваха да им бъде отмъстено. Да гласувам ли? Дали отново няма да се окажа подведен и излъган?
Казах на жена си, че все пак съм решил да си пусна гласа и около обяд тръгнахме към близкото училище, в което обикновено упражнявахме избирателното си право. Стигнахме входа и разбрахме, че трудно ще се промъкнем от многобройните цигани, които се изсипаха от два рейса. След малко настана истинска олелия. Всички пътници носеха някакви удостоверения за гласуване на друго място. Започнаха да ги регистрират и вотът на моето семейство се отложи. Жена ми не издържа да чака и предложи да дойдем пак след известно време. Така с благоверната ми се озовахме в близкото кафене, където се надявахме да убием поне един час, след което да се върнем в училището и да гласуваме. Настанихме се и си поръчахме кафе. Не бях отпил и първата глътка, когато забелязах раздвижване покрай съседната маса, където до двама дебеловрати сядаха за по няколко секунди ту едни, ту други роми. Те излизаха все с ръка, уж небрежно пъхната в някой джоб. Мина ми през ума, че може би крият фалшифицирани бюлетини или пък пари, с които се купува вота им. Прошепнах на жена си за своите съмнения. Решихме, че трябва да ги споделим с председателя на комисията, оставихме недопито кафето си и се запътихме към училището. Председателят се изсмя на разказа ми и рече, че по въображение съм надминал дори и Агата Кристи. Така и не обърна внимание на моите страхове, но поне реши да съдейства на мен и на жена ми, за да стигнем по –бързо до кабинката за гласуване и да му се ометем от главата. Най-после успяхме да си пуснем гласа и да си се приберем в къщи, че пак да се захвана с житието на Доброслав. Къде, къде по-добре се чувствах в миналото, заедно с моя прародител!
© Росица Танчева All rights reserved.
