XI
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ето - имало и един по-свеж, дето още не се е изложил. Дали пък за него да не гласувам? То вече свикнах да ме лъжат и един повече – какво ли по-страшно може да ми се случи, та нали при предишните чак и главата си счупих! Напънах се да мисля и програмите на кандидатите да чета. Въртях, суках и най-после до избирателната урна се дотътрих. Е, признавам си, че малко поизлъгах! След толкова болнични дни, изпълнени с гледане на телевизия и четене на вестници, бях убеден, че вече добре познавам програмите на основните политически сили. Бях си изградил някаква представа за всяка от тях и може би нови кули с илюзии. Сигурно щях с по-голяма охота да се отправя към урните, ако не беше одобрена лотария ...