VII
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут, леща и какво ли не още. Но въпреки това, султан Мурад III непрекъснато ме заставяше да пиша нови заръки и се заканваше, че глави ще хвърчат, но в престолнината всичко требе да има.
Тъкмо се бе изтърколила зимата на илядо петстотин и седемдесет и шесто лето и султанът отново ме повика. Взех писарските си такъми и бързо отидох в голямата одая, в която, седнал кръстато, господарят на империята диктуваше ферманите си. “Пиши, момче!”- рече той: ”Аз, султан Мурад, покровител на света, заповядвам: От раята на казите Едирне, Ески Заара, Филибе,Татар Пазарджик и Акче Казанлък, в столицата ми да бъдат незабавно докарани сто и петдесет илядо овце, та да не страдат правоверните от недостиг на месо! Ме ...