Отдавна не бях правил портрети на познати. Но снощи моят приятел-даскалът ми разказа за свой ученик – типичен пример за модерен младеж от новото пазрно общество...

Натам – по неговия разказ.

Георги е нормално момче. При това интелигентно дотолкова, че да разбере – интелектът в наше време е пречка за щастието на човека. Поради което се бори със себе и вече успява – става все по-прост, често дори простак. Така е доволен, щастлив, не се конфронтира с обществото, бъдещето му е перспективно. Никакви Хамлетовски проблеми /той не знае какво е това Хамлет, има вече оценка за него и затова е ненужно да помни/, никакви романтично-хуманни душесмутове...

Връх на цивилизационното му развитие беше, когато решил, че ще е изключително забавно да се набуха с чесън и да смърди в час при математичката. Та после обираше обелки с ръце от пода на тоалетната... Но това не го възпря.

Както не го възпря и пояснението ми – чесънът е типичен нашенски продукт. Полезен, че и вкусен. Обаче... Културният човек НЕ ЯДЕ чесън в общество или преди комуникация с хората! Просто не яде...

Георги не ще да е културен човек, той иска да е забележим – както всеки пубер, и незабелязан – както всеки ученик...

Оня ден призна – прочел „Бай Ганьо” чааааак до 60 страница... И нищо не разбрал, нищо и не запомнил...

За какво му е бай Ганьо – има себе си...

Но беше възмутен от забележката ми. „Господине, вика ми, не е ли по-добре, че съм прочел и знам какво пише в учебника за „Бай Ганьо”? Защо трябва да се мъча с книгата?”...

Ха де...

Обяснявам му простичко – от подобни телета имат полза всички властимащи. Политическа, икономическа, духовна власт... Всеки чорбаджия се радва на израстващите телета, защото от тях стават великолепни волове за оран. Скопени /в случая духовно/, изпълняващи заповедите, немислещи...

Просто повтарящи наредбата... И изпълняващи я...

Но това не стряска Георги. Той е убеден – именно простотията е лост за пробив в новия свят. Де за повдигане, де за разбиване на глави... Важното е да си силен – акълът е тежест...

И да гледаш на света презително. Учтиво-презрително. С ясно говорещи очи: „Ма къф си ти бе? Аз съм АЗ!”...

Защото това „АЗ” е неговата вселена. Неговият дребен и дребнав свят, който е всичко за душичката му. Повече не му трябва. Той е като кралят в „Малкият принц”...

И е готов за живота. Едни мустаци само му липсват, тепърва е набол колчетата, дето предвижда да са, ама това лесно се преодолява...

Физиология... Не е мислене, че да е трудно...

П.П. Това стана основа на една глава в подготвяния роман за училището. Георги завърши средно, оня ден пихме кафе и си приказвахме. В Лондон е. Работи в някаква печатница, получава мизерна заплата, има квартира /сам в стая, гордо каза/. И се готви да се мести другаде – намерил си е по-платена работа.

Та даже се похвали – за една година е прочел седем книги. Което наистина е добре. А той не обича да лъже…

https://genekinfoblog.wordpress.com/