Пак за събирането на парите във входа.
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Излиза сутрин, връща се вечер. Няма домофон, не отваря никому. На събрания не ходи, пари за общи работи дава… Като че има запек…
Казано направо – селски тарикат. Постъпва нагло, безочливо, тъпо – но е убеден, че е много хитър. Крие се като плъх в апартамента, ако го сбарат навън – дава парите, ама все едно, че е лапал месо с кокалите и сега го разтоварва…
Аз го спипвах. Връщам се сутрин с кучето, то си отдъхва пред входа, оня излиза и… „Парите за входа!“…
Да, ама тоя път успяваше да се скрие. Засичам го от балкона, спускам се с асансьора – не отваря. Макар да се подпирам на звънеца и упорито натискам…
Слагам му бележка – с тиксо, да я махне леко, да не цапа. Никакъв отговор…
Като мина седмица ...