От грешната страна сме, мила. От грешната страна. Не е правилно така. Поне другите така казват. Ама защо ние не го смятаме за грешно? Защо не съжаляваме? А дали трябва да спрем?Мислиш ли? Не знам. Красиво е. Ама и много грозно. Странно, но не е ли това и самият живот? А това, дето ние го правим... Не, не го казвай! Да, точно то. Мислиш ли... мислиш ли, че... Дали това не е нашето бягство от живота. Всъщност... Едновременно то е наш живот и наше бягство от него. Ох, много e объркано. Не! Не трябва така! Ох... чакам те! Моля те, ела. Върни се. Липсваш ми. Постоянно! Живея с мечтите си за теб. Всеки ден, всеки час. А когато сме заедно, е безценно. Искам го завинаги. Да, да, искам те завинаги! А за него... за нещото... За него, не знам. Може би и него, защото вие сте свързани. За съжаление. Или за радост. Кой може да знае? А кой можеше да предположи, че ще се случи така. Кой? Никой! Стана неочаквано. Не го очаквах, но ето, факт е. Болезнен факт.
 Знаеш ли, след като е станало и става, значи може би така трябва. Но защо една друга част от мен ми подсказва, че е голяма грешка. Как кое? Това - да сме заедно. Това - да те харесвам. Това - да го искаме. Това - да го искам аз. Това - ти да искаш него. А ти искаш ли го всъщност? Да, да, разбирам, и ти не знаеш. Познато! И аз не знам дали те искам... Не, знам! Искам те, но не трябва. Обречени сме. Разбери го! Животът е миг от вечността, пълен с обрати. Низ от възходи и падения. Сега може да ни е добре така, но после... после няма да ни е. Затова да спрем отрано, а? Какво ще кажеш? Охххх... да, знам, не е лесно. Да, знам, че е възможно, ама... то като не искаш. Не става. Пък ти не искаш да спреш. Или искаш? Да, да, ясно. Не знаеш!
 Мисля, че трябва да прекратим темата. Стана объркано и сложно. А и няма смисъл. Трудно е за обяснение. Просто продължаваме да живеем, мила. Нека просто продължим да живеем! Каквото стане.